|
Трябва да се изправим пред очевидното: водата е ресурс, който става все по-рядък, а качеството му струва все по-скъпо. Що се отнася до чистотата, все повече региони в света не влизат в сметката, защото тяхната
замърсена вода носи смърт, а не здраве
Като лансира през 70-те години Международната хидрологическа програма, ЮНЕСКО отдавна предусети новия проблем, признат от Световната среща за трайното развитие в Йоханесбург като една от главните тревоги в началото на новия век.
Както на Север, така и на Юг, достъпът до питейна и здравословна вода представлява важен елемент на човешката сигурност и на трайното развитие. Той се превръща и в основно човешко право. 1,2 милиарда души нямат достъп до питейна вода, а 2,4 милиарда души не знаят какво е канализация. И в същото време световните ресурси са почти навсякъде достатъчни, за да задоволят нуждите от питейна вода. Водата става във все по-малка степен природен ресурс, защото е много уязвима от човешката дейност и е подложена на интензивна експлоатация. В известен смисъл тя не тече вече от изворите. Появява се нужда от
нова култура за водата,
която обединява потребление и управление. За да се отговори на биологическите, санитарните и енергийните нужди на разрастващото се население, трябва да се възприеме по-строг подход. Като всяко човешко право достъпът до вода налага също и задължения: задължение на отговорните фактори да я осигурят; задължение на потребителите да намалят прахосването й.
Селското стопанство потребява близо две трети от сладката вода, постъпваща от естествени ресурси. През ХХ в. общото потребление на вода в света се увеличи 7 пъти, а само консумацията й в индустрията нарасна 30 пъти. Смята се, че 40% от прахосването на вода става в градовете!
Заедно с това изхвърлянето на отпадъчни води нарасна 20 пъти за един век. Мръсните води от селското стопанство (нитрати, пестициди...) от индустрията и от разрастващите се градове продължават да заплашват водните резерви. Създават се рискове за безопасността на храните, нарушава се равновесието в екосистемите, а развиващите се страни страдат от болести, предизвикани от вода: милиони хора умират от тях всяка година.
Намаляването на неравенствата и закрилата на източниците изискват да се обяви на международно равнище водата като
общо благо и общо наследство
Тази концепция, която изкарва на преден план значението на разпределението, допринася и за мира. Защото колкото повече нараства жизненото значение на водата, толкова повече тя се превръща в стратегически залог. В света има 261 речни басейна, които се владеят от две и повече държави. В тях се крие риск от "водни войни". Международната общност трябва да си изработи здрави юридически инструменти, за да не се появят конфликти за подялба на водите.
Ако не се ориентираме навреме към изграждане на еко-гражданство, в което цивилизованото отношение към водата е важен елемент, Земята ще бъде заплашена един ден да загуби правото да се нарича "Синята планета".
-------------
*Генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Статията е изпратена специално на в. "Сега"