"В бежанската криза София е с Берлин и Брюксел, но не и срещу Анкара", това съобщил премиерът Борисов на германския канцлер Меркел, канцлера на Австрия Кристиан Керн и премиерите на Словения и Хърватия Миро Черар и Тихомир Орешкови. Те разговаряха повече от два часа в лятната резиденция на германското правителство в Мезебер при "закрити врати" в събота.
Борисов очаква България да получи от Германия и от другите членки на ЕС финансова подкрепа заради проблемите с бежанците, приемане в Шенген и покана за "чакалнята за еврото". Според него започването на процедурата за влизане в еврозоната е политическо решение, което би било добро за България. И макар че смята, че сега не му е времето, изтъкна, че България трябва да влезе в Шенген, защото отговаря на всички условия за членство.
"Към днешна дата ние покриваме критериите. А Шенген дори в момента не е изгоден за България, но темата стои, а колегите са категорични, че сме изпълнили критериите и сме много по-добри от други страни", обясни вчера Борисов.
След разговорите си на най-високо равнище в Анкара в петък, където си водеше записки по посланията на президента Ердоган, в събота Борисов изложи пред Меркел тревогите си, че ако ЕС влоши отношенията си с Турция, България ще бъде залята от бежанска вълна. "Никога не съм си поставял за цел да бъда вестоносец, но понякога съдбата си прави шега с хората и така се оказа, че ние, решавайки своите проблеми и търсейки изход за нас, нашият глас и възможност да говорим и с двете страни - Турция и Европа, върши работа в момента", каза премиерът.
"Предадох на канцлера Ангела Меркел, това за което разговаряхме с президента Ердоган и премиера Йълдъръм. На границата със Сирия се води война. Разрушенията са страховити. Но в същото време някои страни, особено от Вишеградската четворка, са категорични, че няма да приемат мигранти. Ние също искаме да запазим принципите на влизане в ЕС само през официалните КПП-та само след сериозни проверки", обясни Борисов след завръщането си в България. Той е заявил, че "в бежанската криза София е с Берлин и Брюксел, но не и срещу Анкара". Борисов, Меркел, канцлерът на Австрия Кристиан Керн и премиерите на Словения и Хърватия Миро Черар и Тихомир Орешкович разговаряха повече от два часа в лятната резиденция на германското правителство в Мезебер при "закрити врати".
На срещата в Германия Борисов е изложил исканията на Турция за отпадане на визовия режим, както е заложено в споразумението с ЕС. Анкара вече неведнъж заплаши, че ако през октомври ЕС не премахне визите за турски граждани, ще престане да задържа бежанците на своя територия, ще ги пропуска към Европа и няма да приема обратно нелегално влезлите.
"В момента това, което правят колегите (в Турция), е да препятстват нова вълна от над 2 милиона мигранти от областта на Алепо. Като прибавите над 3 милиона тука в Турция, немалка част в Истанбул, действително ние в Европа трябва да си направим ясна оценка... докога Турция ще успява да ги спира?", разсъждава Борисов.
Според него всички са наясно, че Турция в този момент не може да стане член на ЕС, но в знак на добра воля ЕС би могъл да облекчи визовия режим за турския бизнес и за държавните служители, а от своя страна Анкара трябва да продължи да възпира бежанския поток.
Борисов вероятно има предвид българския модел на визови отстъпки. В момента България, която е част от ЕС, но е извън Шенген, е осигурила облекчен режим за определени категории турски граждани. Турските дипломати влизат в България без виза по силата на междуправителствена спогодба, обнародвана у нас на 1 юли 2007 г. Спогодбата предвижда и улеснена процедура за бизнес визи. Те се издават в срок до 48 часа с право на престой до 30 дни. На представители на фирми и на банки с постоянни презгранични делови контакти пък се издават многократни входни визи с валидност една година и право на престой до 30 дни при всяко влизане - при представяне на документ, издаден от търговската палата или от Асоциацията на търговските банки, на които са членове.
Не е ясно как участниците в срещата при Меркел са реагирали на идеята на Борисов за визите. През май високопоставен източник от ЕС, пожелал анонимност, коментира пред "Гардиън", че е малко вероятно безвизовият режим да бъде въведен незабавно за 79 млн. турски граждани. Според него компромисен вариант би бил първоначално да отпаднат визите за определени групи турски граждани, например студенти, бизнесмени и притежатели на паспорти с биометрични данни по стандартите на ЕС.
"На България й трябва много Божа подкрепа", написа вчера във "Фейсбук" премиерът, след като присъства на освещаването на новия храм "Св. апостоли Петър и Павел" в сливенското село Мечкарево. Почти всяка седмица се открива нова църква или манастир и това дава възможност на християните "да бъдат по-уверени и по-силни в Божията подкрепа", смята Борисов.
НЕИЗПЪЛНЕНО
Преди дни делегация на ЕК обсъди с турското правителство преговорите на страната за членство и за визова либерализация с ЕС. Според еврокомисията Анкара не изпълнява следните условия: приемане на мерки срещу корупцията, препоръчани от Съвета на Европа; опазване на личните данни по стандартите на ЕС, т.е. независим регулатор в тази сфера и законодателство, което е задължително за агенциите за сигурност; сключване на оперативно споразумение с Европол; ефективно правно и полицейско сътрудничество с всички държави от ЕС; преразглеждане на законодателството и практиките в борбата с тероризма в съответствие с европейските стандарти. В момента Турция използва правна дефиниция за тероризъм, която позволява тежки присъди дори за изразяване на мнение, различно от официалната правителствена линия. Следващата среща е на 9 септември.
ПРИЯТЕЛСКИ ОГЪН
Лидерът на Германската социалдемократическа партия, която е част от широката управляваща коалиция във ФРГ, поиска "горна граница" за броя на новите бежанци в страната. В тв интервю вицеканцлерът Зигмар Габриел отправи и най-недвусмислените до момента критики срещу политиката по въпроса на канцлера Ангела Меркел.
"Християндемократическият съюз подцени предизвикателството. Винаги съм казвал, че е немислимо Германия да приема 1 милион души всяка година. Не е достатъчно да повтаряме непрекъснато, че ще се справим. Трябва да подготвим необходимите условия, за да се справим, но ХДС и ХСС непрекъснато блокират тези усилия", заяви Габриел.
Точно година преди изборите за нов Бундестаг социологическо проучване на "Емнид" показва, че Ангела Меркел има подкрепата на 42 на сто от запитаните. Според същото изследване обаче всеки втори германец е против четвърти мандат на канцлера.
Същевременно ръководителят на германската Федерална служба по въпросите на миграцията и бежанците Франк-Юрген Вайзе заяви, че очаква тази година в страната да пристигнат най-много 300 000 бежанци.
"Готвим се да приемем между 250 и 300 хиляди бежанци през тази година", обяви той пред "Билд ам зонтаг". Според Вайзе е малко вероятно в Германия да пристигнат повече бежанци. В страната през 2015 г. са пристигнали над 1 милион бежанци, обявиха неотдавна властите в Берлин. По-късно обаче, отбеляза Вайзе, стана ясно, че страната е приела по-малък брой бежанци, отколкото се смяташе. Някои от пристигналите са се регистрирали по два пъти, други са напуснали Германия, търсещи възможности в други страни. "Скоро ще съобщим точното число. Без съмнение, миналата година в Германия са пристигнали по-малко от 1 милион души", отбеляза той.
----------
НОВ УЛТИМАТУМ
Междувременно Анкара настоя правителството на ФРГ да се дистанцира от решението на Бундестага да признае арменския геноцид. "Федералното правителство трябва да поясни, че понятието "геноцид" няма юридическо значение", цитира "Шпигел" думи на високопоставен турски дипломат. В противен случай Турция няма да даде достъп на гeрмански депутати до военната база в Инджирлик. "Турската страна иска ни повече, ни по-малко правителството на Германия да се дистанцира от резолюцията на парламента", която призна, че през 1915 г. Османската империя е извършила геноцид срещу собственото си арменско население.
"Можем да живеем с това, че Бундестагът прие такава резолюция, но федералното правителство трябва да поясни, че "понятието "геноцид" няма юридическо значение", казал дипломатът. Освен това "турското правителство иска кабинетът на ФРГ да се дистанцира от резолюцията на най-високо равнище - най-добре това да направи външният министър Франк-Валтер Щайнмайер или канцлерката Ангела Меркел", пише изданието. "Още по-добре би било, канцлерът да посети Анкара", добавя "Шпигел".
Отношенията между ФРГ и Турция се влошиха много заради резолюцията на Бундестага за арменския геноцид. Анкара отказа да пусне във военновъздушната база "Инджирлик" германски депутати начело с държавния секретар на Министерството на отбраната Ралф Браукзип. Заради това се стигна до призиви Германия да изтегли военните си от базата. Тя се ползва от НАТО.
По данни на "Шпигел" държавният министър в Министерството на външните работи Михаел Рот неотдавна заявил при посещение в Турция, че в резолюцията става дума и за отговорността на тогавашната Германска империя за убийствата на арменци, но това не успокоило домакините му. Той добавил, че документът не е насочен срещу днешните власти на Турция.
"Християндемократическият съюз подцени предизвикателството. Винаги съм казвал, че е немислимо Германия да приема 1 милион души всяка година. Не е достатъчно да повтаряме непрекъснато, че ще се справим. Трябва да подготвим необходимите условия, за да се справим, но ХДС и ХСС непрекъснато блокират тези усилия", заяви Габриел.
Точно година преди изборите за нов Бундестаг социологическо проучване на "Емнид" показва, че Ангела Меркел има подкрепата на 42 на сто от запитаните. Според същото изследване обаче всеки втори германец е против четвърти мандат на канцлера.
Същевременно ръководителят на германската Федерална служба по въпросите на миграцията и бежанците Франк-Юрген Вайзе заяви, че очаква тази година в страната да пристигнат най-много 300 000 бежанци.
"Готвим се да приемем между 250 и 300 хиляди бежанци през тази година", обяви той пред "Билд ам зонтаг". Според Вайзе е малко вероятно в Германия да пристигнат повече бежанци. В страната през 2015 г. са пристигнали над 1 милион бежанци, обявиха неотдавна властите в Берлин. По-късно обаче, отбеляза Вайзе, стана ясно, че страната е приела по-малък брой бежанци, отколкото се смяташе. Някои от пристигналите са се регистрирали по два пъти, други са напуснали Германия, търсещи възможности в други страни. "Скоро ще съобщим точното число. Без съмнение, миналата година в Германия са пристигнали по-малко от 1 милион души", отбеляза той.
----------
НОВ УЛТИМАТУМ
Междувременно Анкара настоя правителството на ФРГ да се дистанцира от решението на Бундестага да признае арменския геноцид. "Федералното правителство трябва да поясни, че понятието "геноцид" няма юридическо значение", цитира "Шпигел" думи на високопоставен турски дипломат. В противен случай Турция няма да даде достъп на гeрмански депутати до военната база в Инджирлик. "Турската страна иска ни повече, ни по-малко правителството на Германия да се дистанцира от резолюцията на парламента", която призна, че през 1915 г. Османската империя е извършила геноцид срещу собственото си арменско население.
"Можем да живеем с това, че Бундестагът прие такава резолюция, но федералното правителство трябва да поясни, че "понятието "геноцид" няма юридическо значение", казал дипломатът. Освен това "турското правителство иска кабинетът на ФРГ да се дистанцира от резолюцията на най-високо равнище - най-добре това да направи външният министър Франк-Валтер Щайнмайер или канцлерката Ангела Меркел", пише изданието. "Още по-добре би било, канцлерът да посети Анкара", добавя "Шпигел".
Отношенията между ФРГ и Турция се влошиха много заради резолюцията на Бундестага за арменския геноцид. Анкара отказа да пусне във военновъздушната база "Инджирлик" германски депутати начело с държавния секретар на Министерството на отбраната Ралф Браукзип. Заради това се стигна до призиви Германия да изтегли военните си от базата. Тя се ползва от НАТО.
По данни на "Шпигел" държавният министър в Министерството на външните работи Михаел Рот неотдавна заявил при посещение в Турция, че в резолюцията става дума и за отговорността на тогавашната Германска империя за убийствата на арменци, но това не успокоило домакините му. Той добавил, че документът не е насочен срещу днешните власти на Турция.