|
Каква е схемата? Важното е да си осигуриш вписване в Търговския регистър, че ти си собственик или управител на фирмата. За целта представяш пред фирмено отделение на съда фалшиви документи - например протокол от общо събрание, че си изключил съдружниците или че е увеличен капиталът. Съдията не проверява истинността на документите, вписва пожеланото от теб и ти вече си цар. Законът не е предвидил никаква защита за противника при гореописаните действия. Той трябва да води дела по общия ред, а това при скоростта на българската съдебна система отнема 3, 5, че и повече години. През това време източваш всичко ценно, прехвърляш на роднини, продаваш или ликвидираш.
Компанията на разстреляния преди няколко дни Илия Павлов
"Мултигруп" бе замесена в няколко такива скандала.
Единият бе за фирмата за сушени плодове "Мултифрут", от която бе изгонен американският инвеститор Лорънс Мартинели, като бяха присвоени дяловете му. "Сега" описа историята преди година и половина. Другият бе за приватизационния фонд "Мултигрупелит". Третият - около бургаския завод "Елкабел". Кипърската компания "Ленитекс лимитид", собственичка на 26% от акциите на предприятието за кабели, твърди, че без да е свиквано общо събрание, "Мултигруп" самоволно е вдигнала капитала и е увеличила дела си, като по този начин е свела участието на "Ленитекс" до 8%.
Още един разстрелян бизнесмен бе замесен в скандал за кражба на предприятие. Става въпрос за Кристиян Маслев, убит пред дома си с 3 куршума преди 3 години, и приватизационния фонд "Отечество". Маслев бе регистрирал марката на фонда на свое име, а съдружниците му го обвиняваха, че е станал управител на общо събрание без кворум и е прехвърлил с фалшиви пълномощни техните акции на свои фирми. Всички съдебни дела срещу Маслев обаче бяха смачкани.
През ноември м.г. при скандал за кражба на предприятие бе прострелян бодигард на "Ипон". В завод "Промет" в Дебелт, Бургаско, насилствено с охранители влезе нова управа. Оказа се, че въпросният нов съвет на директорите е
вписан в Търговския регистър, след като самата фирма вече е заличена от него!
Изгоненото ръководство - Пеню Донев, председател на Надзорния съвет, Ариф Агуш, председател на Управителния съвет, и Мирослав Борисов - изпълнителен директор, разпространиха съобщение, в което определиха скандала като "епизод от класическия сериал "Да откраднем български завод". След разразилия се скандал инспекторатът на Министерство на правосъдието направи проверка. Сръчният съдия, вписал нов съвет на директорите на несъществуваща фирма, бе наказан с "обръщане на внимание". Какъв майтап!
Миналия месец в София отново гръмна скандал за кражба чрез съд. Този път около автосервиз "Изток". За пореден път бе направен опит да се присвои предприятие чрез смяна на управителя. На 4 ноември м.г. дружеството провежда общо събрание по искане на Евгени Кожухаров, който настоява да бъде избран за управител на мястото на Крикор Киразян. Предложението му не е прието. На 8 ноември обаче Киразян с изненада научава, че според съдебно решение отпреди 2 дни той вече не е управител. Кожухаров се явява в сервиза с документ от фирмено отделение на Софийския градски съд от 6 ноември, според което той е вписан като управител на дружеството, и се опитва да изхвърли Киразян. Съдружниците твърдят, че Кожухаров е представил в съда фалшив протокол от общото събрание (истинският изобщо не е бил подписван до този момент), под който са се подписали неприсъствали на събранието лица, които не са съдружници,
и дори един мъртвец.
Членството на Иван Симеонов в дружеството е прекратено поради смърт и това обстоятелство е отразено в Търговския регистър още през 2000 г. Съдът обаче е вписал "решенията", взети на събранието, според неистинския протокол и Кожухаров се оказва законен управител.
По подобен начин преди 3 години бе откраднат един национален всекидневник - "Пари". Тогава настоящият издател Валентин Панайотов изключи двамата си съдружници Евгени Петров и Божидар Богданов. Общото събрание, свикано незаконно според последвалите решения на Апелативния и Върховния съд, е проведено на 11 април 2000 г. В протокола от тази дата изрично е записано, че според Евгени Петров, който е и управител на дружеството, и Божидар Богданов събранието е свикано незаконно. Изложени са и мотивите за това. Решението за изключването им, взето еднолично от Валентин Панайотов, нарушава няколко разпоредби на Търговския закон, установяват по-късно Апелативният и Върховният съд. Въпреки всички тези обстоятелства решенията са вписани в Търговския регистър още на 13 април сутринта. Любопитно е, че на 12 април Петров и Богданов са пуснали жалба с искане да не се вписват промените, но тя, странно защо, не е видяна от съдията.
На 14.01.2003 г. Върховният съд - последната инстанция, постановява, че Богданов и Петров са незаконно изключени. Фирмено отделение обаче още не е заличило от Търговския регистър изключването им. Може ли съдия да не изпълни решение на Върховния съд? Не може.
Но явно може да протака изпълнението.
След решението на Върховния съд Панайотов е започнал преговори за продажбата на в. "Пари" и е задействал процедура по ликвидиране на дружеството. Всяко протакане му идва като дар божи.
Евентуалният купувач, говори се, бил оръжейният търговец Петър Манджуков. Логично - Панайотов и Манджуков се явяват партийни другари. Манджуков е собственик на "Дума", а Панайотов е зам.председател на Обединения блок на труда - коалиционен партньор на БСП. Но това са си партийни взаимоотношения, а нас ни интересуват съдебните.
В случая "Пари" абсурдите следват един след друг. Валентин Панайотов, притежател на 1/3 от дяловете, изключва притежателите на другите 2/3. Как? Като им отнема правото на глас. Според Търговския закон за изключване на съдружник се иска пълно единодушие, като не гласува само изключваният съдружник. Това правило обаче не е спазено, установяват Апелативният и Върховният съд. Изключването на двамата съдружници е обединено в една точка, въпреки че мотивите са различни. Целта е прозрачна - да не могат да гласуват поотделно. Това също е недопустимо според по-висшите съдилища.
Но докато те се произнесат, Панайотов
се разпорежда с цялото имущество на дружеството.
Той прави това, което правят и всички други, предприели подобни съдебни машинации - възползва се. Пререгистрира няколко пъти дружеството - в ЕООД, после в ООД, после в АД. Прехвърля акции на фирма "Ню пъблишинг хауз" - ООД, в което участват той, съпругата му и на лицето Пламен Захариев. Най-ценното притежание на дружеството - търговската марка на в. "Пари", Панайотов прехвърля на себе си. Как? Когато срокът на марката в патентно ведомство изтича, той като управляващ подписва, че дружеството се отказва от нея. В същото време физическото лице Валентин Панайотов заявява марката в Патентното ведомство и тъй като дружеството се е отказало да я притежава, я получава.
Какъв е резултатът? Докато текат съдебните дела на Петров и Богданов срещу незаконното им изключване, собствеността им е изчезнала. Това не е ли кражба чрез съд? Двамата ще получат по 1/3 от едно дружество без собственост и с дългове. А то пък междувременно вече е свикало събрание, за да се самоликвидира. Ако съдът впише тази ликвидация, те няма да получат дори изпразнено дружество. Какво правосъдие е въздадено в такъв случай на изключените? Никакво. Да не говорим, че законът мълчи по въпроса как точно и кога те могат да върнат дяловете си, при положение, че дружеството след това е пререгистрирано няколко пъти. Тоест
законът де факто им е отнел правото на защита.
В Австрия и Германия например при съществуващо решение на Върховния съд Петров и Богданов биха получили направо по 1/3 от акционерното дружество без никакви последващи процедури. В други държави пък вписването на каквото и да е решение в Търговския регистър има нещо като пробен срок - време, в което засегнатите съдружници да могат да обжалват.
В България такава процедура липсва. Достатъчно е един съдия във фирмено отделение да реши нещо и това решение става факт. Той може да е недобросъвестен, а може и да бъде просто заблуден. Затова има случаи, в които изключените научават от "Държавен вестник", че собствеността им е отнета. В други държави за такива казуси в Наказателния кодекс има и престъпление "кражба на предприятие". В нашия няма. Вероятно не поради недоглеждане, а с цел - по гореописаните схеми бяха източени повечето приватизирани от РМД предприятия като дълговете им бяха оставени на държавата.
Ето заради тези пропуски в законите и това поведение на съдебната система в България не идват чужди инвеститори. Те знаят, че няма как да защитят правата си, ако някой реши да ги ограби. Както се случи на американския инвеститор Мартинели, на друг американски инвеститор в "Декотекс", на кипърската "Ленитекс" и пр.
|