Българският парламент е на път да разпише празен чек на кабинета за плащанията към руската страна за АЕЦ "Белене". Това стана ясно, след като вчера правителството предложи специален закон за държавна помощ чрез безлихвен заем за НЕК, а двете водещи парламентарни комисии - по бюджет и финанси и енергийната, одобриха законопроекта, в който няма записани конкретни числа. Днес той по спешност ще бъде обсъждан и в пленарната зала и се очаква да бъде приет окончателно.

Министерството на енергетиката ще отпусне на Националната електрическа компания (НЕК) безлихвен заем, с който дружеството да се разплати, след като през юни Русия осъди България за 628 млн. евро за поръчаното и неплатено от България оборудване за Втора атомна. Искът бе заведен от енергийния гигант "Атомстройекспорт", който настоя за бързо изплащане на дълга. Отпускането на заема обаче може да стане само след одобрението на Европейската комисия (ЕК). Искане за т. нар. нотификация ще бъде направено в началото на следващата седмица, като точно число в документите няма да има. Това според министъра на енергетиката Теменужка Петкова не е случайно. "Не мога да се ангажирам с конкретна сума", заяви тя. Според министъра, ако Брюксел одобри по-скоро помощта, сумата да бъде с размера на неустойката - 628 млн. евро. Ако обаче ЕК се забави, министерството ще даде по-голям заем на НЕК - до 646 млн. евро, така че в него да се включат и лихвите до края на годината, обясни Петкова. Засега всеки ден на сметката на НЕК се трупат лихви от 167 000 евро.

Вариантите за отпускането на средствата са три. Парите могат да дойдат от заделените около 2 млрд. лв. за евентуални проблеми в банковата система. Те бяха част от външен заем, който бе изтеглен от финансовото министерство, но не потрябваха след успешното преминаване на банките през стрес тестовете. Вариант 2 предвижда сумата да бъде осигурена от предсрочно погасения към държавата заем от Фонда за гарантиране на влоговете. Вариант било и парите да се вземат директно от фискалния резерв, който в момента е около 14 млрд. лв.

"Не се очакват задлъжняване и промяна в нетния дълг на държавата през тази или през следващата година", заяви зам.-министърът на финансите Маринела Петрова. Тя отхвърли съмненията, че може да се наложи актуализация на бюджета. Според Теменужка Петкова решението е важно и спешно, защото иначе България рискува руската страна да поиска несъстоятелност на НЕК. Освен това, ако България се забави с плащането, руската страна можела да продаде реакторите и страната ни да не получи никакъв актив.

"Откъде НЕК ще вземе парите, след като знаем не в каква дупка, а в каква бездна се намира финансово?", попита депутатът от БСП Таско Ерменков. По думите му енергетиката не е "кинкалерия, в която влизаш и си купуваш нещо". "Ако на държавата не й е изгодно да изгради такъв обект, защо си мислите, че на някой частен инвеститор ще му е кеф?", обърна се Ерменков към министър Петкова. Според съпартиеца му Румен Гечев е необходимо отсега да е ясно какъв ще бъде погасителният план на заема. "Навсякъде дори за пет лева кредит има погасителни планове, а за стотици милиони няма", коментира той и предложи депутатите да гласуват да се вдигне мораториумът за строителство на Втора атомна.

Депутатите не пропуснаха и процеса по нотификация. "Водени ли са разговори с ЕК по този въпрос досега?", попита депутатът от ДПС Йордан Цонев, но не получи отговор. По думите му кабинетът трябва да помисли и за алтернативен вариант, защото средно процедурата по нотификация отнема около 100 дни. "Оптимистично това ще ни струва още 30 млн. лихви", изчисли той.



СМЕТКИ

Кратък анализ в числа за плащането за "Белене" направи вчера икономистът Лъчезар Богданов. "Ако това стане, помислете за момент какво означава тази сума по авантюрата "Белене", измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец: Без това плащане през 2016 г. можеше корпоративният данък (за тези, които го плащат, защото знаем, че има някои "особени" големи компании) да бъде 2.5% вместо 10%", коментира той в социалните мрежи. "Без това плащане можеше данъкът върху личните доходи да бъде 6% вместо 10%, а социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните - да са 4% вместо 8% например). Без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цялата 2016 г. вместо 20%", завършва Богданов и обобщава: "Когато държавата греши, накрая плащаме всички ние. Поне тези, които спазваме законите и плащаме данъците и осигуровките".