Образованието е изправено пред бюджетни трудности и тежка кадрова криза заради ударното пенсиониране на учители. От началото на годината до момента в пенсия са излезли 7700 педагози и се очаква до края на годината броят им да стигне 10 000 при първоначални очаквания, че системата ще напуснат два пъти по-малко педагогически кадри. Ако тенденцията се запази и догодина, в образованието ще възникне остър глад за кадри. Заради ударното пенсиониране не стига и бюджетът за изплащане на обезщетения при пенсиониране, включително за полагаемите се 2 допълнителни заплати от август тази година. Това показа проверка на "Сега" след сигнали от училища за проблеми с изплащането на обезщетенията.
Както "Сега" писа, просветното министерство очакваше тази година да се пенсионират около 4500-5000 души. Това представлява около 5% от педагозите, като е отчетено, че пенсионирането в сектора става и при по-ниска възраст от обичайното. Според разчетите на МОН при нормална възрастова структура на пенсиониране от системата би следвало да се пенсионират около 2.5-3% от учителите. "Ние заложихме 5%, близо до нивото от миналата година, като над това предвидихме и допълнителен финансов резерв. Реалността обаче надхвърли двойно прогнозите", коментира главният секретар на МОН Красимир Вълчев. Той изтъкна, че по този начин системата за 1 година са напуснали 4 пъти повече кадри от нивото, което може да се очаква при нормално излизане в пенсия. Ако догодина тенденцията остане без промяна, образованието може да е изправено пред остър глад за кадри, особено в по-малките населени места. Показателно за ускорените темпове на пенсиониране е разминаването с общата прогноза на МОН за очаквано пенсиониране на 45 000 учители, но за следващите 10 години. И тази година около 1000 позиции останаха незаети към началото на учебната година.
Ударното напускане на системата отваря дупка в бюджета на министерството по програмата, по която на училищата се възстановяват изплатените средства за обезщетенията на учителите при пенсиониране. Миналата година общият бюджет на програмата е стигнал около 25 млн. лв., а само за първите три транша на тази година министерството вече е изразходвало 36 млн. лв. и очаква разходите да достигнат около 46 млн. лв. за цялата година. МОН не е спряло да работи по осигуряването на допълнителни суми през преструктуриране на бюджета и икономии, но продължава да има забавяне и общ недостиг. Така вероятно училищата ще трябва да поемат сами за сметка на общия си бюджет полагаемите се 2 допълнителни заплати при пенсиониране, които влязоха в сила от август. Дотогава учителите, работили продължително време в едно училище, имаха право на 8 възнаграждения при пенсиониране, а от август обезщетението скочи на 10 заплати.
Досега разходите за обезщетенията се покриваха 100% от националната програма за оптимизация на училищната мрежа, но това не следва по задължение от законодателството, а е по воля на кабинета. Програмата не бе актуализирана след приемането на новия училищен закон и в нея си остана записано, че държавата възстановява на училищата разходи за не повече от 8 заплати. Така при общия недостиг училищата следва да доплатят 2-те заплати над това за сметка на общия делегиран бюджет. Някои директори побързаха да пенсионират педагозите преди 1 август именно заради този проблем.
И след тази дата училищните шефове не желаят да рискуват с изплащане на пълните обезщетения и се стига до абсурдни ситуации. Има училища, които плащат половината от обезщетението сега и обещават да доплатят другата половина догодина. Експерти разясниха, че това не е редно и учителите са в правото си да искат да им бъде изплатена цяла сума. Парите са дължими към момента на излизане в пенсия.
ОТЛИВ
Според експерти масовото напускане и недостигът на пари са вследствие на припокриването на две реформи - пенсионната и образователната. Допринася и взетото решение за масово освобождаване на директори в пенсионна възраст. При тях се изплащат по-високи обезщетения заради по-високите възнаграждения и натрупаните невзети отпуски. С директорите на много места са пенсионирани и придобилите възрастта педагози.
|
|