Най-знаковите такива прави из вчерашната преса с чука си македонският бабаит Миленко. Там той не само троши възпоменателната плоча на Каймакчалан, ами прави мръсни намеци към Божидар Димитров, цитирани от "24 часа", че "татарският глупак" щял да го съди, а Миленковите детеродни жлези били изтръпнали от страх, наужким де. Ирония. За които не знаят, то да поясним, че националистическата част в югозападната ни съседка смята, че много ни е обидно, ако ни нарекат "татари". Самият Миленко, тип с троглодитски вид, вероятно потомък на Великия Македон по пряка линия (личи му по чертите), е порицан от премиера Борисов, който зарад него заплашва да спре помощите за Македония. Много татарски номер, бихме рекли ние, останалите татари. В "Труд" пише, че македонците смятат плочата за незаконна, а в "Стандарт", че сме щели да я туряме наново. Тези знакови движения ги знаем от плочата на Мара Бунина в Скопие - ние вдигаме, те трошат. Подобни движения ни навяват чувството, че сме в някакъв македоно-татарски театър на компулсивно-обсесивното повторение. Дебилизмът е върховно спокойствие, всъщност.

Повторение, което успокоява, и знаковост във висша степен съзираме в "24 часа", който пояснява, че на 2 октомври пред 600 активисти най-сетне Бойчето (подгряващ оратор - Цецерон) щял да каже кой ще е Кандидатът на ГЕРБ. Познаваме това очакване отпреди - имаше и цитати, че "и магаре да посочим", и т. н... Щял да пее Веско Маринов, също знаков. Изобщо, усеща се ритуалът, а той дава чувство за подреденост на вселената. Хеле и Джефри ван Орден, който вади също знаково име в този вестник, в интервю - това на Бареков. Именитият политик твърди: "Бареков ще направи силна консервативна партия, надявам се - партньор на Борисов".

Какви вселенски сили стоят зад тези знаци, кой какви сили и потоци е раздвижил, не знаем, но нашето движение е едно - да вдигнем ръце към главата си с тихото: "Боже, опази".