Както винаги, щях да подмина зданието, което бяха дали за клуб на управляващата партия. Но отвътре се носеше такъв вой, че заковах на място, после отворих вратата и влязох в партийната сграда. Вътре сам-самотен седеше човек и ревеше с глас.

- Имате ли нужда от помощ? - учтиво попитах.

Той не отговори, а продължи да лее сълзи и сополи.

- Какво - продължих аз, - ограбиха ли ви? Или данъчните ви напълзяха?

- Не, не - клати глава онзи и надува гайдата.

Изчаках го да си поеме дъх и пак попитах:

- Кво става?

- Плача - успя да продума той - за нашата партия!

- Уф - изпуснах парата аз, - слава богу, таман реших, че е нещо сериозно и нелечимо!

Онзи поклати глава.

- Не, за партията е!

Викам му:

- Ти не си с акъла си, бе! Всички хора плачат от управляващата партия, а ти седиш и плачеш за партията!

- Партията - рече той и забърса сополите си - е много зле! Вече не знае какви ги върши!

- Хайде, хайде - опитах да го успокоя, - чак толкова не е зле партията ти! Твоите хора управляват денонощно, мачкат опозицията, а народа галят по главата. Пусни телевизора и ще видиш всичко - от постижения към успехи, от светло бъдеще към нови космически височини. Само хвалби, отчети, цифри, километри и инфраструктура. Партията ти цъфти, рано я оплакваш!

Той забърса с опакото на ръката зачервените си очи.

- Това е външната страна на нещата. Партията работи, но не върви напред. Хората говорят лошо за нея. Споменават за кофти постъпки, далавери и големи грешки.

- Това да не ти е грижа - продължих да го успокоявам аз, - хората така си говорят от глад и от завист. Важни са органите и прокуратурата, а те седят и си гледат пъпа, най-много да дръпнат килимчето на някой опозиционер. Но никога не посягат на управляващите! Което значи едно - мир и спокойствие за твоята партия. Сълзите са излишни. Както и патосът ви по партийните успехи, ама това е друг разговор. От вашите партийни успехи други плачат с глас, ти не трябва да се дереш така.

Той подсмърча:

- Ето ги и новите избори, които се задават, само нашата партия още си няма кандидат.

Това рече и сълзите му пак рукнаха.

- Лошо е, че си нямаме кандидат, не можем да го посочим, да го похвалим, да се гордеем с него. И... и... само ние не знаем за кого ще гласуваме, кого ще изберем.

- Ех - викам му, - какви грижи имате вие, партийците. Не виждаш ли какво става по върховете на твоята любима партия? Никой не реве като тебе, държат се подобаващо. Говорят за други неща, обсъждат ланския сняг и коментират световните проблеми, но дума не казват за кандидатите и изборите. Вдяваш ли? Това не им е важно. Спри с тези сълзи, голям човек си. Не си струва за някакви си избори или кандидати да ревеш. Изборите са ви в кърпа вързани, това е смисълът да си реално управляваща партия. Печелиш от всяко положение - няма значение имаш или нямаш кандидат.

Той малко се поуспокои. И ме пита:

- Сигурен ли си, че ще спечелим?

Махнах ръка.

- Аз съм песимист, вие ще успеете.

Той се поокопити, запали цигара.

- Гледай - вика, - очите ми изтекоха от грижи по партията. Благодаря ти, че ми обясни нещата. Що носни кърпи похабих, що сълзи излях.

- Нищо - викам му, - важното е мир да има.

После бъркам в джоба и му давам няколко левчета.

- Ето ти пари да си купиш хапчета срещу мигрена и главобол и няколко пакета с носни кърпи.

- Ще ти трябват - казвам му, - особено като научиш името на вашите кандидати за новите избори. Тогава вече ще имаш право да ревеш с глас, колкото си искаш.

Той ме гледа, а очите му се пълнят с влага. Спирам го:

- Когато дойдат избори и чуеш кой ви е кандидат - тогава ще ревеш, не сега. Кога ние, обикновените хора, ще ревем, е отделен въпрос. Хайде чао!

Излязох навън и продължих напред. От партийната централа и гък не се чуваше.