Задава ли се Фрекзит? Това е желанието на малко, тихо френско градче, което олицетворява противоречията в Европейския съюз след земетръсната промяна в общността в резултат на решението за Брекзит. Намиращото се в близост до Париж градче Бове - използвано за хъб от голяма нискотарифна авиокомпания - се слави най-вече с евтините пътувания, осъществявани оттук и гарантирани от континентална Европа, в която няма граници. Голяма част от местното население - възрастни хора, от средната класа и от бели семейства - обаче предпочитат Франция да се присъедини към Великобритания в стремежа й за излизане от Европейския съюз.

И в известна степен те вече са се насочили натам: през 2005 г. над 60% от хората казаха "не" на проведения референдум дали Франция да ратифицира Европейската конституция (б.р. - по-късно заменена от Лисабонския договор). Пенсионираният полицай Жан-Клод Гесон (73 г.) е един от местните хора, които тогава се противопоставиха не само на документа, но и на цяла Европа. Днес той казва, че



отново ще гласува против Европейския съюз



"Франция означава нещо определено", казва той. "Де Гол направи Франция велика, а сега... Извинете за грубия ми език, но страната е до гуша затънала в боклук", казва бившият полицай.

Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз може и да шокира света, но евроскептицизмът никога не е бил само британски. Все повече хора във Франция - втората по големина икономика в Европа - имат отрицателно мнение за базираните в Брюксел евроинституции, отколкото жителите на Великобритания, според данни от обширно проучване, направено през лятото от изследователския център "Пю". Анализаторите смятат, че Фрекзит е малко вероятен, но и решението на Великобритания да излезе от съюза даде нова посока на антиевропейските настроения на континента до такава степен, че противопоставянето на Брюксел вече не е невъзможна мисъл. И това никъде другаде не важи с толкова голяма сила както във Франция в навечерието на президентските избори.

Антиевропейските настроения, прегърнати преди време от привържениците на Марина льо Пен - избухливата лидерка на френската крайнодясна партия "Национален фронт" - толкова много са залегнали в обществените дебати в страната, че популярните политици - дори и тези от известната проевропейска левица -



водят кампании директно срещу Брюксел и бюрокрацията там



В десния и в левия политически сектор има голям консенсус за спешната нужда "да се определи отново същността на европейския проект", както казва Арно Монтебур - социалистически кандидат за президентския пост във Франция. Льо Пен казва същото от години, макар и с по-остри думи.

Според Антоан Вуше, който е политолог в Сорбоната в Париж, това странно сближаване на позициите показва споделеното безпокойство сред местните политици, че френското влияние вече не е доминиращо в европейския проект, както е било в продължение на десетилетия. "Начинът, по който френският политически елит е свикнал да мисли за ЕС, беше като за проекция на френския модел", казва той, като има предвид социалната политика, която Франция диктуваше в Брюксел, преди блокът да започне да се ориентира към свободния пазар през 90-те години на ХХ век. "Сега се смята, че



Франция има малка възможност ефективно



да промени посоката на движение на Европейския съюз", казва Вуше. "ЕС се възприема като нещо, което в по-голяма или в по-малка степен се управлява в Берлин и Брюксел", допълни той.

В Бове обаче разочарованието от Брюксел се простира извън абстрактния въпрос за френското политическо влияние. Антиевропейските настроения тук са лични, възмутени от факта, че са малко късметлиите, които се възползват от преимуществата на Европейския съюз. Повечето от жителите на Бове никога не са знаели, че на Европа често се придава романтичен характер от градските елити и особено от младите хора: мнимата утопия за транснационалното обучение и възможностите за космополитна кариера. На тях обаче всеки ден им се напомня за тази Европа. Обикновените граждани на Бове, които искат Фрекзит, не са сред хората, които се качват на евтините полети до Барселона или Стокхолм нито по работа, нито за забавление. При положение че местното летище обслужва над 4 милиона пътници всяка година.

На въпрос дали е живяла или пътувала до друг европейски град - основен въпрос, често използван от привържениците на ЕС - Жаклин Гоже (70 г.) започва да се смее. Тя наскоро се е пенсионирала, след като в продължение на десетилетия е работила в кметството в Бове. Жената казва, че никога не е имала икономическа възможност да отиде на друго място. "Целия си живот съм изкарала в Бове", казва Жаклин, докато стои на градския площад, а двете й внучета играят на близка площадка. "Никога не съм излизала извън Франция. Има някои неща, които просто не се случват", допълва тя. Пенсионираният полицай Гесон има категорично мнение за пътуващите хора, които преминават през Бове. "Младите хора днес са безполезни - живеят и зависят от родителите си", казва той. Мъжът споделя, че също не може да пътува извън Бове, тъй като живее с малка пенсия. "Познавам мизерията. Познавам и безработицата", казва той.

Това чувство е важен психологически елемент във вече съставено политическо уравнение, обяснява политологът Доминик Моази, който е съосновател на базирания в Париж Френски институт за международни отношения. "Колкото по-зле се чувстваш, толкова по-критичен си към ЕС - напълно ясно е. Това е голям проблем, тъй като се намираме в период, когато кандидатите ще посочват Европа като част от решението. Но те не могат да постигнат това, тъй като според повечето французи Европа е част от проблема", обобщава експертът.