През 2015 г. държавният бюджет е претърпял умопомрачителен брой корекции - 1274. Разместването на приходи и разходи е било не само ежедневно, но и масово - засяга цели 36 ведомства. Тези числа означават, че вторият кабинет на Бойко Борисов продължава утвърдилата се в България порочна практика министри да преправят годишния финансов план на държавата, който се гласува от Народното събрание и има статут на закон. Нещо повече - сегашното правителство поставя нови печални рекорди.

Стряскащата статистика е от одит на Сметната палата, който обхваща изпълнението на бюджета през миналата година. От събраните данни излиза, че през 2015 г. правителството е прекроявало сметките на хазната горе-долу по 3-4 пъти дневно, а ако извадим празничните и почивните дни - още по-често. На практика със стотици свои решения "на парче" правителството на Борисов е "пренаписало" бюджета, като е направило промени в разходите за близо 1 млрд. лева (над 960 млн. лева). По принцип е нормално да има някакви промени в течение на годината, налагащи отпускане на допълнителни пари или пък спестяване на харчове, но 1300 корекции вече говорят за лоша финансова дисциплина.

Според Закона за бюджета всяка институция има годишен лимит на разходите, но през 2015 г. осем институции са "счупили тавана", разкрива одитният доклад. Сред нарушителите са омбудсманът, военното, енергийното министерство. Общественият защитник например е превишил разходите си с 32% - заради неправилно осчетоводен наем за сградата, която обитава. КОНПИ - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, е излязла на червено, защото нейни "клиенти" са я осъдили и се е наложило да ги обезщетява. Транспортното министерство се е оказало в преразход заради издръжката на администрацията и противопожарната охрана на летище Пловдив, а военното - заради стари договори, основно за лекарства и медицински изделия за ВМА.

Поправките са ставали по три различни начина. 323 са валидирани с решения и постановления на Министерския съвет. Такъв е например случаят с допълнителните близо 56 млн. лева, които МС реши да отпусне в средата на миналата година за оградата по границата с Турция (същото се случва и сега).

Най-много са поправките с подпис на министъра на финансите - 704. 247 са вътрешноведомствените размествания на разходи, когато промените стават в рамките на бюджета на съответното министерство, агенция, комисия. Те са и най-безобидни, защото не водят до наливане или до отнемане на пари на друга институция.

Рекордьор по "кръпки" за 2015 г. е планът на просветното министерство - 151. Над 100 пъти е коригиран бюджетът на Министерството на регионалното развитие. Още 4 министерства се открояват с повече от 80 ревизии на разходи - транспортното, военното, на културата и на земеделието.

Одиторите изтъкват, че почти половината от промените в бюджет 2015 са правени към края на годината. Сметките на Министерството на отбраната например са претърпели 33 поправки в последните два месеца, а поводите са били най-различни: отбелязване на национални годишнини, непредвидени и неотложни разходи заради бедствия, плащания за Военномедицинска академия и др. По бюджета на МРРБ са направени 102 корекции, от които 50 са одобрени през ноември и декември. И тук допълнителните харчове са в широк спектър - за магистрала "Хемус", за шосета, за саниране на жилища, за общински устройствени планове и т.н.

"Харченето на значителни по обем средства в края на годината крие рискове за тяхната ефективност и законосъобразност", отбелязва Сметната палата. Има и друга сериозна критика към правителството и най-вече към министъра на финансите: "Възможността за извършване на промени по бюджетите в течение на годината не стимулира разпоредителите с бюджетни ресурси да планират с необходимата отговорност и стремеж към точно определяне на видовете и размерите на разходите".

Сметната палата дава на министъра на финансите срок от 7 месеца да реагира на забележките и да вземе мерки.



МНОГО ШУМ... И НИЩО

Темата за бюджетите "хамелеони" - Народното събрание приема един план за приходите и разходите, а правителството изпълнява съвсем друг, който се мени непрекъснато, е вече "изтъркана". Тя се повдига от години и от Сметната палата, и от опозицията, и от независими експерти. През 2010 г. например палатата пак разбуни духовете с одит на бюджета за 2008 г. Тогава инспекторите бяха установили, че с подписа си като министър на финансите Пламен Орешарски е направил рекордните 700 поправки в разходите на държавата. Но ето че сега Владислав Горанов е на път да го засенчи. Липсата на бюджетна дисциплина не е учудваща, при положение че санкции за "шев и кройка" по сметките няма. В Закона за публичните финанси глоби са предвидени само ако някое ведомство е било длъжно да публикува в интернет данни или документи, а не го е сторило. Глобата за виновния чиновник е от 100 до 500 лева, а при второ нарушение - до 1000 лева. Но за други нарушения, далеч по-опасни за парите на данъкоплатците, наказания не са предвидени. Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор също е беззъб. И там единствените санкции са за "неосигуряване на достъп и непредставяне на документи и информация". Тук наказанията за виновните длъжностни лица са малко по-солени и стигат до 2000 лева.