Когато "Стандарт" желае да е безпристрастен, това се изразява не чрез равна отдалеченост от - и критичност към всички. Обратно - дава се толерантна трибуна на всяка мисъл, изразена от човек с някакво политическо и/или икономическо значение. Трябва да има такива органи - любезни с всички. Така се печели уважение от оня вид. Както казва Пушкин - "Как да не уважаваш любезните?!" (Това във връзка с неудобството, което възниква при пожелаване жената на ближния.)

И ето какво представляват 4-а и 5-а стр. на "Стандарт" - "Цачева със задача да върне младите у нас", "Ген. Радев: Знам как да работя за България"; с по-малки букви следват мързеливо редактирани прессъобщения от щабовете на по-важните кандидати, като например: "Калфин се готви да е активен президент". Любезността също бива активна и пасивна (Пушкин например бил активно любезен поради слабост на ангелите). Така например за страната ни е велика гордост, че Том Ханкс е български зет, но ако зетят не прояви малко публична любезност към Майка България - кел файда. Ама човекът си ни уважава: "Том Ханкс почете българския си тъст на кинофестивала в Рим". Забучваме нос в репортажа за феста и стигаме до пойнта: "Тъстът ми е от България и е избягал от комунистите", рекъл актьорът, след което се покълчил с имитация на тъста, който казвал със смешен акцент: "Америка из нъмбър уан". И журналистите умрели от смях, а България - пак уважена!

Не е любезен като Отечеството ни последният Нобелов лауреат Боб Дилън. "Телеграф" информира: "Академик обвини Дилън в арогантност" - тъй като бардът откак взе наградата, мълчи като Доган в сараите си. А бонтонът изисква да излезе и да каже как постига триумфите си, на кого иска да благодари и как разбира мисията си в литературата и борбата за мир. "Това е неучтиво и арогантно", рекъл влиятелен шведски академик, почувствал се като излъгано камилче.