Правителството се готви за масово нахлуване на бежанци. Като научи това, пишещият тези редове се юрна трескаво да приготвя зимнина, да купува свещи, кибрит и пирони, да трупа пред входната врата чували с пясък и да укрепва прозорците със заковани на кръст дъски, изобщо да прилага запомненото в часовете по начално военно обучение и по ОЗННС (онова, дето с учебна цел се изчисляваше броят на поразените в зоните около ядрен, химически или бактериологичен удар). Навярно този панически опит за оцеляване ви е смешен, но, както е казал онзи анекдотичен старшина, "Смеете се, ама като падне атомната бомба, аз ще се смея!"

Има ли основания за паника? Може и да няма, но също така няма случай в най-новата българска история, когато правителство, колкото и да се е готвило, да е било подготвено в момент на голяма беда. По байтошово време денонощно се готвехме да реагираме на ядрен удар, но като гръмна Чернобил, изложихме се, може би защото очаквахме удар от запад, пък той дойде... Но това е минало. Макар пишещият тези редове наскоро да чу слух, че още имало хора, живеещи във фургони след земетресението в Стражица от 1986 година. Както и да е, сега, когато има пълна прозрачност, пак няма наводнение, порой, градушка, изтърван влак или снеговалеж през януари, за които съответното правителство да е готово. Единственият плюс сега е, че научаваме за това веднага и не от слухове, а от медиите, където съответните правителствени мушмороци обясняват как те са били напълно готови, обаче коварствата на природните стихии са необхватни. Тук е мястото на виц, който може би не е най-подходящият по темата, но пък тук му е мястото:

Има две причини да не вярваме на хората:

1. Не ги познаваме.

2. Познаваме ги.

Стана дума за бежанци и не може да не се сетим за турските граждани, експулсирани в потайна доба в Турция. Какво точно е станало, кой крив и кой прав, кой закононарушител и кой законоблюстител - от обясненията на премиера и съответната министърка не става много ясно. Което ни навежда на мисълта, че има проблем с обясненията в тази държава. Да почерпим опит от Русия, велика страна с велики обяснения, които са почва за велики вицове, един от които в свободен превод от руски звучи така:

- Едва когато цената на нефта започна да се повишава и рублата се стабилизира, стана ясно, че цените в магазините вдига Обама.

- Но как успява да прави това?!

- То е ясно - нощем, нали е черен и не го забелязваме.

Родители протестират срещу стипендиите за ромски ученици, които просветното министерство се кани да раздава по съвместен проект заедно с Ромския образователен фонд. Гневните родители обаче не казват как ромчетата могат да бъдат откъснати от средата, която поколение след поколение (а при тях поколенията са по-начесто), ги превръща в хора по-друго качество, от които всички много справедливо се възмущаваме, като сторят някой зулум, пък и по принцип. Може би не знаят, а вероятно не се и замислят. "Образование" ще им кажем, още повече, че за това всички са единодушни - и еврогейовете, и соцносталгиците. Но - у нас винаги има по едно "но" - според Сметната палата през 2012-2014 г. за интеграцията на ромчетата са похарчени 28 милиона лева без особен ефект. Ефект за ромчетата, иначе парите не са се изпарили, защото, както гласи научният закон, в природата нищо не се губи, само преминава от един джоб в друг. Ето тук има място за протести и петиции, но кои сме ние, че да даваме акъл, от нас се искат вицове и ето един за пари:

Старицата, в знак на протест изпратила в Министерския съвет мизерната си пенсия, е получила писмо с молба да изпрати още.