|
| ...Озовах се на недовършена строителна площадка с честни работници и божествени музи. |
- Направо акъл на буци! - вика продавачът, пакетира го и ми го дава.
Включвам Джипиеса и му казвам:
- Да вземеш да ме заведеш на най-скъпите, най-хубавите и най-престижните обекти, издигнати от правителството. Че ушите ми хванаха мазоли от хвалбите им.
- Става - вика Джипиеса.
Прекосяваме половината страна и спираме пред един стадион, ама стадион като слънце! Прясно боядисан, модерен, чисто нови седалки, теренът и пистата греят!
- Това ли - питам, - е най-хубавото нещо в държавата?
Джипиеса вдига рамене.
- Не знам дали е хубаво. При мене е отбелязано, че това е най-скъпото нещо, правено от правителството ни.
- Брей! Как така?
- Така - вика Джипиеса. - Този стадион е направен в едно село, където живеят пет човека и половина. Сметнато на глава от населението това е най-скъпият и най-луксозният проект на държавата. Стотици милиони на човек.
Клатя глава:
- И защо тези щастливци не са денонощно на стадиона, телевизията директно да ги показва, а народът да им се радва?
- Болнави са - уточнява Джипиеса с мазния си глас. - Половината са на легло, другата половина или не вижда, или не чува.
- Ясно! - викам. - Карай на последния обект, дето премиерът го откри с фанфари миналата седмица!
Пак прекосяваме половината страна и спираме на едно кръстовище, голяма инфраструктура, пътища отляво, отдясно, отвсякъде. И догоре пълно със строителна техника - прескачат се камиони, валяци и багери.
- Ти - казвам му на Джипиеса, - нещо се обърка. Това тука още не е готово, гледай що работници има още по обекта.
Джипиеса не се съгласява с мен.
- Това е последният обект, открит от премиера. Иначе си прав - нищо не е готово, още месец-два ще има довършителни работи.
Питам го най-сериозно:
- Че защо тогава го откриват и телевизията го показва даже!
- Откриват го - каза с тарикатски акцент Джипиеса, - защото има план за откриване на нови обекти. И ако премиерът не отреже лентата на определен брой обекти, праща някой друг да резне лентата, иначе го върти далакът.
- Това - вдигам ръце - е стара тема, от години я предъвкваме.
Джипиеса не се съгласява:
- Не е така. За далака на премиера нищо не е съобщавано досега, това е ексклузивна новина.
- Добре - казвам уморено, - покажи ми онзи обект, направен от правителството, с който се гордее най-много и не спира да се хвали пред наши и чужди хора!
- Става - вика Джипиеса.
После правим кръгче и се забучваме право в Черно море, гмуркаме се с един батискаф и Джипиеса ми показа как се вади нефт и петрол от недрата на Земята. Подуших благоденствие и благоустройство. Почувствах как в блок "Аспарух" се въздига българският дух!
- Ти прегря! - казвам му на Джипиеса. - Това е чиста печалба за тоя, който държи технологията и дърпа нефта и газа.
Джипиеса се запъна:
- Този обект е гордостта на правителството!
- И защо?
- Всеки обект е гордостта на нашето правителство. Печалбата може да е за някой по-умен от нас, но пък ставаме важни. Те добиват газ и петрол, ние добиваме значимост. Тук ще се степат империите, а нашият премиер ще ги опердаши на лидерско ниво, ще закрепи равновесието на силите и ще подари на всеки българин една мечта. Ние ставаме енергиен геостратегически цървул.
- Това направо е нелепо - викам му - исках да видя кой какво прави, че по телевизора говорят само за успехи и постижения, нищо друго. Нали народът трябва да знае истината, какво толкова!
Джипиеса клати глава:
- У нас исканията на гладните не са в хармония с основните принципи на демокрацията.
- Това все някога ще спре - казвам.
Джипиеса, преди да го изключа, успя само да рече:
- Никога няма да спре. Когато едно правителство е решило да ощастливи народа си, никой не може да помогне на народа!
