Печалбата на банковата система в България расте неуморно и в края на септември е достигнала рекордните за следкризисния период 1.07 милиарда лева. Това показват новите данни на БНБ. Резултатът е с 279 милиона лева по-висок в сравнение с деветте месеца на миналата година. В условия на падащи лихви таксите и комисионите стават все по-важни за банките. Те вече формират над 1/5 от приходите им.
От статистиката излиза, че през 2016 г. банките трупат печалби със средна скорост от 122 млн. лева месечно. Това се случва на фона на падащи лихви - и по депозити, и по кредити. Любопитното е, че при рекордно ниски лихвени проценти, клонящи вече към нулата, влоговете в българските банки продължават да растат. И тук има нови рекорди - депозитите в края на септември са надхвърлили 76 млрд. лева, като само за три месеца са се увеличили с цял милиард. Най-забележително е повишението на фирмените вложения - със 766 млн. лева.
Лихвите по заемите също вървят трайно надолу, но с по-бавна скорост. Това е една от причините за сравнително слабия интерес към банково финансиране - при кредитите за цялото трето тримесечие има едва 0.8% ръст ( 436 млн. лева).
Статистиката разкрива, че трезорите у нас все повече печелят не от лихви, а от такси и комисиони. "Приходите в банковата система постепенно променят своята структура. През 2010 г. нетният доход от такси и комисиони носи 19.3% от общия доход от основна дейност на банките. След това постепенно се увеличава и в края на август 2016 г. този дял достига 22%", коментира за в. "Сега" финансистът Григор Сарийски. "Като се изключат таксите, пряко свързани с кредитиране, наистина има поскъпване на повечето банкови услуги - откриване и обслужване на сметка, теглене от банкомат и т.н. Беглият поглед върху отчетите за доходите, които "Банков надзор" публикува на сайта си, показва, че увеличението на таксите е една от най-стабилните тенденции в българския банков сектор. От 2010 г. насам нетният доход от такси и комисиони в банките се увеличава средно с по 26 млн. лв. годишно, като темпът на растеж се ускорява", посочи още Сарийски.
"Банките продължават да въвеждат допълнителни такси, с които товарят клиентите си. Най-новите примери са такси за обработка и обслужване на запор, алармира през септември Българският финансов форум (БФФ). "Тези такси са въведени отскоро. Чрез тях не само че не се предоставят реални услуги, но на практика се налага такса за част от правосъдната дейност", обясни адвокат Валентина Иванова, зам.-председател на БФФ. Тя посочи, че банките се опитват по един или друг начин да си набавят допълнителна печалба. "На практика около 2/3 от таксите не са за реални услуги - например такса "дебитен оборот", която се плаща от няколко години, а не е ясно каква услуга точно покрива. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката се извършват плащания, въпреки че отделно се плаща и за всеки превод", даде пример юристката. "А какво означава таксата "поддръжка на сметката"? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат, след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуерът в банката, той е бил заплатен. Имаме годишна такса, от която се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Защо следва да се плаща всеки месец тази такса "поддръжка", пита още адвокат Иванова.
|
|