"Ако българите бяхме семейство, щяхме да сме в развод", остроумничи Емил Кошлуков в demokraciadnes.bg, цитиран от "24 часа". Тезата му се съдържа в подзаглавието: "Общественият диалог е станал поредица изолирани монолози". Което си е вярно - вярно е. Монологът на Кошлуков например не стигна до нас, щото не го прочетохме. И така останахме чужди - дори без да сме се събирали, както става в семействата. Все пак, за да се разделят двама души, преди това трябва да се съберат - по любов, по сметка, по обществена повеля...
Тъй че само взехме темата - интимни войни и неспособност да се решат нещата цивилизовано чрез диалог и сътрудничество.
Вчера пък прелитащият си намери късметче за кафе с мъдрост: "В любовния триъгълник винаги единият ъгъл е тъп. Пауло Коелю". Подозираме, че цитатът е от групата "Пауло Коелю срещу Пабло Ескобар", където хора със свободно време съчиняват афоризми, които приписват на Коелю и Ескобар. Но и оттук вземаме мотива, за да разкажем как тъпият ъгъл понякога изостря ситуацията: "Любовен триъгълник завърши с разстрел" ("Стандарт").
Разделите в семействата не са само между съпрузите. Родителите си човек не избира и не може да се разведе с тях. Но пък с осиновителите може, има съвсем легални начини: "Осиновители връщат деца заради двойки. Хлапета сменят по 10 майки" ("Телеграф"). Това даже Бойко Борисов не може! В международното положение той е един сиротен Гаврош, но повече от 3-4 родители наведнъж не е имал - Меркел, Ердоган, Путин, американската държава (без значение кой я представлява). Едно време се усукваше и на Берлускони, ама той вече не е готин за татко. Daddy cool е повече деди, отколкото куул.
В семейните разправии най-готино е да създадеш неприятности на майката на жена ти. Има и такива мигове на дръзновение: "Обвиниха и тъщата на шеф от рибарската агенция".
Мачкай, Цаци!
Относно цитатът на Пауло Куелю...
Не знам през 60-70 години някой да е подозирал за съществуването на този автор.
Само че гениалната мисъл за тъпия ъгъл в любовния тригълник я имаше в края на 60-те или в началото на 70-те в хумористичния разказ, публикуван във в. Стършел на един български автор.
Този български автор е Бети Коен.
Айде малко да си почитаме нашите!