Когато политическите сили са си наумили нещо, с тях не може да се излезе на глава.

Погледнах с едно око изпод одеялото, защото чух в стаята подозрителен шум. Не беше бълбукането на въздуха в радиатора - комшиите най-после се научиха, че топлинното счетоводство е измислено не за да икономисват те някой лев, а за да го дават на топлинните счетоводители, та спряха да въртят крановете напред-назад излишно. Отворих и другото, защото отбелязах чуждо присъствие. До кревата се бяха подредили политическите сили и клатеха укорително глава.

- Спиш, а - рекоха те, - спи, спи, цял ден сме ти дали да си мислиш, ти къртиш. Заради такива като теб сме на такова дередже! Ставай веднага да мислиш!

Опитах се да попитам кое време е и дали точно сега е часът, подходящ за размисъл, после рекох да се оправдая, че смяната на лятно със зимно време ми действа зле на психиката, та не мога да мисля толкова рано сутрин, те ми отвърнаха да се не оправдавам с психическите си проблеми, на всеки в тая страна вече му хлопа по някоя дъска, само че психиатрите не смогват да напишат диагнозите, та затова все още минаваме за нормални. Едната политическа сила даже ми дръпна одеалото, за да ставам веднагически и да почвам да мисля.

Нямаше как - станах, напъхах крака в пантофите и тръгнах към тоалетната.

- Къде тръгна, сине майчин - ревнаха политическите сили, - там ли намери да се потопиш в размисъл! Нищо разумно досега не е измислено на това място! Иди в банята - там Архимед е измислил закона си!

Политическите сили не са много наясно, че в панелите баните са заедно с тоалетните и нямат вани, затова послушно рекох, че отивам да измисля нов закон и се заключих отвътре. Те обаче взеха да ми думкат по вратата.

Заето, викнах, а те - няма да мислиш нови закони, ние сме по тая част, ти си мисли за утре - какви ще ги дъвчеш!

Като стана дума за дъвчене, усетих, че нещо съм гладен, та излязох и се запътих към хладилника. Къде, бе - викна една политическа сила. Тоя мисли в неправилна посока - каза втора. А трета, доста ячка, се изправи пред мен и ми рече, че точно това консуматорско отношение към политическите събития ни е довело до цикличните крахове на икономиката, които се повтарят с всяко ново правителство, различно от нейното, така че хич да не си припарвам до запасите, защото, ако днес не мисля правилно, още в понеделник ще трябва да посегна към тях.

Ама на гладно не мога да мисля, опитах да обясня, а те ми рекоха, че великите мислители са мислили винаги на празен стомах и най-много да обърнат чаша вода за добро храносмилане.

Сега разбрах защо така мразя да мисля. На чаша вода - каква ти мисъл! Още повече - правилна.

Вижте, рекох, така няма да се разберем, дайте малко да стимулираме процеса - на гладно даже мечките в Белица не показват как министър се почесва по бюджетния излишък, а те отвърнаха, че стимулирането на мислене, в смисъл на покупката и продажбата му, било престъпление. И се загледаха едни други с подозрение - да не би някоя да ми подмушне филийка, докато другите не гледат.

Отчаян, седнах на масата и подпрях с юмрук празната си глава. Силите се наредиха в две редички насреща ми и ме загледаха възторжено.

- Той мисли - констатира една.

- Не му мисли толкова - посъветва друга.

- Какво има да му мислиш - рече трета.

Май тя беше най-близо до истината.

- Сетих се! Измислих - рекох. - Най-после измислих!

Силите заподскачаха от радост.

- Какво измисли? Какво измисли?

- Констатация - казах важно. - Не е нещо чак толкова оригинално, но винаги в понеделник рано сутрин, като ми кажат какво са преброили преброителите, стигам до нея!

- Кажи ни, че да я знаем и ние - помолиха политическите сили.

Издух се важно:

- Винаги след преброяването стигам до тоя извод - каква я мислихме, пък тя каква стана...