Нови данни на Евростат разбиват на пух и прах легендата, че България се деиндустриализира. Безпристрастната статистика разкрива коренно различна картина - в структурата на нашата икономика водещи са тъкмо промишлените предприятия. Нещо повече, България е сред първите девет в ЕС по дял на индустрията. И още един факт, оборващ митовете - през последните 20 години промишлеността не само че не губи значимост, а дори разширява територията си. Да, деиндустриализация има, но тя се случва в други членки на ЕС, показват още данните на Евростат, които очертават тенденциите през периода 1995-2015 г.
През далечната вече 1995 г. индустрията* е държала 21 процента (една пета) дял в българската икономика. 20 години по-късно нейният принос вече е 23.5 на сто. Този ръст не е голям, но показва, че на мястото на разгромени предприятия като "Кремиковци", "Химко", "Плама" и други гиганти от времето на социализма са се появили други, по-нови, не толкова едри, но с далеч по-модерни и жизнени производства.
За отбелязване е, че според данните на Евростат само в девет държави от ЕС промишлеността е секторът, който дава най-голяма добавена стойност в икономиката. И България е една от тях. Интересно е също, че групата е доминирана от държави от бившия Източен блок - тук са Чехия, Унгария, Словения, Словакия. Но най-индустриалната страна в ЕС е Ирландия, в която приносът на производствените предприятия е почти 40%. Следва Чехия с 32.1%.
В ЕС като цяло делът на индустрията се е свил сериозно - от 23.3% през 1995 до 19.3% през 2015 г. Селско, горско и рибно стопанство също са загубили територия, но само с 1.1 процентни пункта. Създавайки 19.3% oт общата добавена стойност, промишлеността остава най-важният сектор в икономиката на ЕС. Следващите по значимост са държавният сектор - администрация, отбрана, образование, здравеопазване и социални дейности (19.1%) и "търговия, услуги и туризъм" с 18.9%. Бизнесът с недвижими имоти има 11.2% дял.
Дейностите, издържани от бюджета - чиновници, военни, полицаи, учители, лекари и т.н., са с най-голяма тежест в три скандинавски държави - Швеция, Дания и Финландия, а също и във Франция, Холандия, Белгия и Великобритания. Люксембург се отличава като уникална икономика, защото водещ е финансовият сектор - банки, застрахователи и др. държат 27.5% дял.
Значението на промишлеността е намаляло най-много в Малта - делът й се е свил от 23 на 11.4 процента. За деиндустриализация може да говорим и в Латвия, Великобритания, Финландия, Белгия.
Румъния, Гърция и България оформят челната тройка в ЕС по растяща важност на публичния сектор. Обратната тенденция е факт в Ирландия, балтийското трио, Унгария, Словакия, Австрия.
Агросекторът става все по-малко значим за всички икономики в ЕС. Но най-голямо е отстъплението му в Румъния и в България.
За анализираните 20 години само в четири държави от ЕС 28 производството е заело по-голяма територия. България е в тази група заедно с Унгария и Чехия. Четворката се допълва от Ирландия, където индустриалният сектор се е увеличил от 26.2 на 39.1 на сто.

*Под индустрия Евростат разбира всички производства - на енергия, на суровини, материали и готови продукти, вкл. и водоснабдяването, но без строителство.

Българската икономика - структура и промени (дял на отделните сектори в %)

Сектор	1995 г.	2015 г.
Индустрия	21.2	23.5
Търговия, транспорт, туризъм	17.1	22.1
Обществен сектор	10.2	14.4
Недвижими имоти	10.4	9.8
Финанси, застраховане	4.6	7.0
Административни и поддържащи дейности	14.0	6.3
Информация и комуникации	2.6	5.3
Селско, горско и рибно стопанство	13.4	4.8
Строителство	4.4	4.3
Култура, отдих и развлечения	2.1	2.4

Източник: Евростат