"Петият елемент" е англоезичен френски филм от 1997 г. на Люк Бесон. Мила Йовович, която участва, май беше секссимвол или гадже на режисьора, забравили сме. В Ню Йорк от далечното бъдеще Брус Уилис спасява света и накрая поуката е, че Петият елемент, сиреч петата стихия, е любовта. И съответно - не мечом, а любовью спасется мир как любовью он и устроится, както е казал поетът, кога си нямал работа, та седял и въздишал.

Сега нека да видим българските сценарии за сезон 2016/2017: "Радев е петият президент на България" ("Монитор"); "Телеграф" и той: "Радев е петият президент". В редакциите близки по дух, направление и свинство вече е настъпила ерата Индиго. Децата Индиго вече списват вестници Индиго - може би последното поколение вестници в човешката история.

После идва "Труд", който на 1-ва стр. разяснява: "Генералът разби партийния секретар" - ехидничко. Съответно се прокарва и дискретна милувка за актуалния мъж: "България за първи път в новата си история ще има генерал за главнокомандващ".

Тук някъде обаче влетява по-тревожното: "Радев президент, държавата - на автопилот" ("Стандарт"). Същият вестник салютира "съкрушителната победа на генерала". Тук някъде човек се опитва да си спомни дали все пак до онзи ден за медиите в общи линии нямаше друг генерал освен Генерала. Нашето си Бойче, което ние продължаваме да обичаме и милуваме, и без да е на власт.

"24 часа се произнася делово: "Нов президент, нови избори"; и още: "5-ият президент - първият с пагони и без партиен опит", обобщава вестникът.

И един етносоциален парадокс: "Столипиново" пасува заради голямата Луна" ("Стандарт"). "Ромите искали да видят явлението, не отидоха до урните", добавя медията. Имало обаче такива, които обяснявали ниската избирателна активност и собственото си негласуване с това, че били болни или - внимание! - на работа. В неделя. В циганския квартал.

Това е някакъв Шести елемент!