Вали дъжд. Жената се мръщи, че времето е лошо. За мен обаче ракиеното време винаги е хубаво независимо от климатичните условия. Дано само не ни го забранят от Европейския съюз. То англичаните затова май го напускат - щели да им забраняват файв-о-клока и да ги карат да си правят уискито с американска царевица, купена от Канада.

Всеки месец с моя приятел колегата Варадин, като вземем пенсиите, си гостуваме на разменни начала. Днес е мой ред да го посрещна. В кухничката всичко вече е готово. Свил съм няколко цигарки - в смисъл, че не съм ги крал, а си ги правя саморъчно. Сипал съм в чашките ракийка, за да не губя после време. Нарязал съм и сланинка, даже леко съм я запържил. Вършейки това свещенодействие, винаги се сещам за стиха на поета Ламар: "Сланинката ще цвръкне като пиле, кога го пернеш отдалеко с ластик."

На вратата се звъни. Колегата Варадин е точен като швейцарски часовник. Отварям и двамата по традиция гръмогласно пеем: "Времето е наше!" Сещате се за кое време става дума, нали?

Отиваме в кухнята, колегата Варадин оглежда софрата и казва:

- Жив да си!

- Оф - леко помръквам, - мигар не знаеш, че това е най-тежката клетва за един български пенсионер...

- Добре, де - кима той. - Наздраве!

- Правилно, усмихвам се. - Напоследък за едното наздраве живеем.

Колегата Варадин замезва, пали цигарка, па засуква мустак:

- Ех, да ни види сега отнякъде Бай Буууйко!

- Кой е па тоя? - недоумявам.

- Как кой?! Оня, дето още се уригва на картофи, щото трийсет години само картофи е ял.

- Ааа - вдявам и цитирам по памет: - Ядат сланина, пият ракия и пушат цигари, а после искат да ги лекуваме.

- Е па не може всички - играят веждите на колегата - да плюскат сьомга, да лочат уиски и да пафкат пури, щото така било културно и им отговаряло на имиджа. А като стъпят накриво, айде у Правителствената! Като преди това не пропускат да кажат нещо за европейските, че и за северноатлантическите ценности.

- Оф - пак леко помръквам, - да не дава Господ да влизаме в болница.

- Нищо не зависи от Господа - категоричен е моят приятел. - Каквото каже Бай Буууйко, туй става! Ха-ха-ха!

Имам чувството, че със смеха си иска да ми напомни за Тато, дето казваше: "В Политбюро аз отговарям за успехите. За неуспехите отговарят други. Министри и прочие. Ха-ха-ха." То и неговият ученик изтърси нещо такова напоследък. И се сещам за епиграмата на Радой Ралин от времето на соца: "Спокойно гледам в бъдещото ази. / И там ще има нужда от гавази."

- Сега обаче - връщам се на темата, - ако влизаме в болница, ще ни взимат отпечатъци от пръстите. Сякаш сме престъпници.

- Цялото ни здравеопазване е престъпление! - тропа по масата колегата Варадин, като внимава да не се разлее втората ракия, дето съм я сипал. - Взимат ти здравето под предлог, че ти го опазват. Какъв е тоя министър, бе? Какви реформи прави Московеца? Прави политически изявления. Моят стар москвич върши повече работа от него.

- Така е - казвам. - Но с навлизането на новите технологии в здравеопазването нещата може би ще се оправят.

- Да - суче отново мустак той, - инфарктите и инсултите знаеш ли как ще ги получаваме?

- Как?

- На имейлите си!

- Ха-ха-ха! - и двамата сме единодушни.

Пием още по една ракия, след което поздравяваме министъра с нашия си кавър "Болен ми лежи Миле Попйорданов в резултат на здравната реформа".

Колегата Варадин си тръгва, а аз отивам в хола и пускам телевизора. Замирисва на картофи - някой май пак се е уригнал...