Жителите на втория по големина квартал в София подновиха протестите си срещу застрояването едва ден след като издигнатият от тях кандидат - Десислава Иванчева, спечели кметските избори за района срещу кандидата на (тогава) управляващата партия. Повод за протеста е поредната градинка, която някой се опитва да застрои.

След като те подхванаха случая, г-жа Йорданка Фандъкова заяви, че започването на този строеж точно сега е недопустимо, но не съумя да обясни защо той изобщо е допуснат. Затова решихме ние да обясним - това е единственото, което можем да направим. За съжаление.



Закон без подготовка



Годината е 1998 г. Държавата е претърпяла една от най-сериозните икономически, демографски и политически кризи в съвременната си история. Правителството на Иван Костов има нелеката задача да изправи на крака нереформираните останки от Народна република България. След края на комунистическия режим са гласувани и приети редица закони, връщащи колективизираната или отчуждена земя на истинските й собственици.

Веднага след обнародването им те предизвикват вълна от искове за реституция на земеделска земя, попадаща в границите на населените места. И понеже контролът, разбирането на последствията, а и подготовката на общините за тях са далеч от оптимални, стотици градинки, междублокови пространства, трасета на планирани улици и далекоперспективни зони за развитие се преработват от общински или държавни територии в безброй терени, принадлежащи на десетки хиляди наследници.



Връщане без план



Причината за този хаос е липсата на възможност общините да откажат реституция, ако имат планове за терена, но не са започнали реализацията им. Текстовете са писани предимно и изцяло в полза на собствениците, като опит за бързо облагодетелстване на хората. Все пак частната собственост върху земята означава само едно: съживяване на икономиката, повече инвестиции, мобилност на капитали и т.н. Все неща, от които една прохождаща за трети път пазарна икономика има нужда.

С този си акт законотворците погребват шансовете за безболезнено изпълнение на редица инфраструктурни проекти в София, от които тя отчаяно се нуждае и днес.

Реституцията в рамките на населените места се случва, без първо да се изработят нови устройствени планове, възползващи се от почти пълния общински монопол върху територията, за да предвидят и утвърдят инфраструктура и зелени площи, достатъчни за бъдещото развитие на градовете. А с приватизация и реституция с такива темпове всеки анализатор щеше да предвиди строителния бум, на който станахме свидетели.

Вместо това, особено по времето на кмета Софиянски, реституциите бяха масови и лишени от всякаква обосновка. Никой не се е замислял как ще реагира и ще се справи ли градът, ако утре всички реституирани терени се превърнат в кооперации.



Планиране без приоритети



Реституцията нямаше да е проблем, ако главният архитект на София, като длъжност, бе реформиран заедно с промените и ако вървеше с пълно преосмисляне на градската структура. Само за десет години София се превръща от град, проектиран от комитети, в населено място, където всеки може да строи колкото и каквото си поиска.

Още преди Петър Диков на ул. "Сердика" №5, където се помещава Направление "Архитектура и градоустройство", се извършва най-голямото предателство спрямо София. Промените в способностите и желанията на инвеститорите стават твърде бързо за тромавата общинска администрация. Заради това тя решава да не се и опитва да въдвори ред, а да остави бъдещото развитие на града в слепите и некомпетентни ръце на некомуникиращи помежду си, непознаващи нуждите на населението строители.

Петър Диков е само изпълнител на логическото следствие от срива в системата, резултат от непремереното и прибързано удовлетворяване на недооценената "социална справедливост". И последствията от този стремеж днес са квартали като "Манастирски ливади-изток". Цената на тази "справедливост" се измерва в стотици нужни, но все още липсващи улици, неизградена канализация, непостроени училища, детски градини и невъзможност за вкарване на градския транспорт в квартали, появили се след промените.

Общият устройствен план на София, разработен от Петър Диков през 2009 г., продължава заварената тенденция всички реституирани терени в София да се пререгулират в парцели, в които собствениците могат, стига да имат желание, да строят. Той отразява интересите на собствениците на празните парцели, без да взима предвид потребностите на хилядите собственици на вече изградените жилища. Вместо планът да наблегне на прословутото "развитие на север", той се фокусира върху уплътняване на южна София.

Скандалите около "Софияленд", всички журналистически разследвания за корупционни схеми около издаването на разрешителните за строеж показват грозната страна на безпринципното планиране на София: там, където няма ред и приоритети, властва корупцията.



Неинформирани решения



Съставянето на Общия устройствен план е предпоследната стъпка преди бедствието, което изживяваме сега. Последната е нямото и необосновано съгласие на Столичния общински съвет не само с Общия устройствен план, зачеркващ стотици нужни на града пространства, но и производните му подробни устройствени планове, които се заемат с методическото унищожаване на междублокови пространства и зелени площи.

Те са приемани в двата мандата на Столичния общински съвет от 2009 г. насам. С това свое решение той на практика заявява пълната си подкрепа за хаоса в застрояването, за нарушаването на баланса на жилищни комплекси, проектирани с дадена бройка жители предвид; за градско планиране с мисъл за доволни собственици на терени и инвеститори, не за доволни собственици на жилища.



Кой е виновен в крайна сметка?



За да въведат едно предложение в сила, общинските съветници разчитат на становищата на "водещи комисии", разглеждащи го по компетентност. Който е присъствал на заседанията им, знае, че те рядко са арена на истински, обоснован диспут. Често предложенията се отхвърлят или приемат със завидна скорост, според дееспособността на мнозинството.

Водещата комисия, занимаваща се с подробните устройствени планове, е тази по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика.

Всяка градинка, улица или детска градина, променена в терен за жилищна или офис сграда, се случва със знанието и съгласието на общинските съветници. Защо обаче председателката на комисията по устройство на територията - г-жа Силвия Христова, се радва на анонимност и медийно спокойствие, остава отворен въпрос.

Общинските съветници би трябвало да поемат политическата отговорност за недоволството на хората, страхуващи се за градинките, в които играят децата им. Разбира се, тя се размива в дискусиите, като горещият картоф се предава между районни кметове, новоизбрания главен архитект и кмета Фандъкова. Видяхме къде системата даде на късо и чия глава бе "свалена".

И виновни няма. Отговорни - също.

А междувременно багерите копаят... Докога?