Харалан Александров, соц. антрополог: Не бих се изненадал... Хората лесно прощават грешките на силния лидер, ако ги признае и поправи. Вижте какво се случва в Германия - Меркел като една загрижена майка пожела да приласкае жертвите на войните в Близкия изток, но не предвиди разрушителните последици от този хуманен жест и предизвика криза в общността. Въпреки това тя има шанс да спечели пореден канцлерски мандат. В момента любовта на многобройните фенове на Борисов е поохладняла, но далеч не е угаснала.
...Според мен основният фактор за победата на Радев е психологически - контекстът на глобална нестабилност и несигурност поражда копнеж по силно, удържащо лидерство. Непомерно разтревожените хора регресират и имат нужда да видят начело някой, който излъчва увереност и им действа успокояващо. В продължение на години Борисов еднолично носеше това бреме, но напоследък тревожността нарасна до степен, която изисква втора удържаща фигура на кормилото на държавата.
"24 часа: Тоест хората имат нужда от двама бащи, а не от баща и майка, както им предложи ГЕРБ?
ХА: Именно. На несъзнавано ниво групата иска да има начело двама силни мъже - например двама генерали - които си партнират и споделят лидерството, за да удържат натиска на враждебния свят, който ни заобикаля. В психологически план Радев е призован не да детронира Борисов, а да го подкрепи. Това обяснява защо за него масово гласуваха хора, които по принцип поддържат ГЕРБ и продължават да харесват Борисов. Тези хора разчитаха, че независимо от резултатите Борисов ще продължи да управлява, и сега се чувстват едновременно виновни и гневни на любимия си баща, който ги наказва твърде сурово за непослушанието, като се оттегля и ги изоставя сами в тъмната гора. Те отказват да разберат политическата логика на неговата оставка и се надяват да се върне на власт час по-скоро. (...)
"24 часа": Ще успее ли новият президент да поеме и носи успешно ролята на бащата?
ХА: Надявам се да успее. Няма да му е лесно, защото тя е свързана с огромна отговорност и очаквания, които често остават неназовани, но трябва да бъдат разчетени и посрещнати. По ирония на съдбата най-полезен в това отношение може да му бъде тъкмо опитът на Борисов, защото никой след Тодор Живков не се е справял по-добре с тази роля от него.
