Седим с комшията и гледаме как пенсионерът от партера отпива от ракията по един най-трогателен начин, въздиша и иска да сподели какво го вълнува, но ние го спираме.

- Замези, гълъбче - казвам му аз, - хапни си от суровата туршийка, пък всичко ще ни кажеш както си е!

А комшията му долива и в очите му като на дъното на току-що изпита чаша блести влага.

Пенсионерът от партера хрупа с които от личния състав на зъбите му са още в строя, въздъхва и отронва:

- Добре сте си вие, безработните!

Ние започваме бурно да възразяваме, но ни досрамява, та пак му даваме думата и човекът продължава:

- Четири лева! Какво искат да ни кажат тия?!

- Защо така негативно?! "Живей!" Това ти казват! - тълкува комшията. - Затова увеличението ще е от 1 юли, да мине зимата, да се излежат гриповете, пък който устиска, ще харчи!

- Почерпили са опит от системата за подбор на еничари! - осветлявам исторически нещата и хвърлям мост към днешния ден. - Няма начин достовете от ДПС да не са подсказали похвата!

Пенсионерът от партера не ми обръща внимание, праща още една глътка към многострадалната си душа, замезва жално-милно. С комшията усещаме как възмущението ни се надига като гъба след радиоактивен дъжд.

- Не ги е срам! - изригва той. - Тия синковци само за тоалетна хартия дават четвърт милион! С тези пари могат да вдигнат пенсиите на хората с по още 12 стотинки!

- Да, ама годишно! Палиативна мярка! - уточнявам.

- И 1 стотинка месечно си е нещо... - меко започва комшията, но го спирам.

- А с какво ще се бършат народните избраници? - фиксирам проблема прямо. - Там това е част от работния процес!

С комшията преценяващо оглеждаме пенсионера от партера, но и без да си го продумваме, ясно е, че е твърде жилест и неергономичен, и дори някак напукан от годините. Онзи явно надушва нещо, защото възмутено казва:

- Вие вместо да предлагате глупости, кажете как се живее с такива пенсии?!

Тук с комшията сме в свои води.

- Има как - казвам. - Въпрос на финансова дисциплина.

Комшията долива на всички ни, кимайки енергично. Аз посочвам лъскавото парче хартия, върху което държим бутилката, та да не оставя следи по мушамата на масата:

- От правителството в оставка са се погрижили за това, във всяка пощенска кутия са пуснали паметка на пенсионното увеличение в оставка.

- И какво да правим с тази гланцова хартия?! - бунтува се пенсионерът от партера - Да я носят в парламента, да ги видя как ще се справят!

- Те от парламента ги разпращат, спестили били от клечки за уши - уточнява комшията.

- Води си записки! Следват ценни указания! - додавам.

- Няма! - капризничи пенсионерът от партера - Аз съм злопаметен, от това по-сигурно съхраняване на информация няма!

Чета и разяснявам:

- Значи, налага се да осъществиш някои ограничения. Ще смениш личния автомобил с обществен транспорт. Няма да се храниш на ресторант, а ще си готвиш. Ще пазаруваш по разпродажби. За луксозни стоки да не говорим. Ще сведеш до нула посещението на заведения. Сега ясно ли ти е какво трябва да направиш?

Пенсионерът от партера кима:

- Ясно ми е всичко, освен едно - който и до сега е живял така, отсега нататък какво да прави, та да върже двата края?!

С комшията се споглеждаме, въздъхваме и пак започваме да оглеждаме пенсионера от партера - жилест, жилест, ама пък 1 стотинка е това, цяло състояние на фона на 4 лева! Онзи явно надушва нещо, но си трае, къде ще ходи!