|
| Румен Христов |
- Г-н Христов, оптимисти ли сте в Реформаторския блок за съставяне на ново правителство след срещата с Патриотичния фронт?
- Вероятността за съставяне на правителство става малко по-голяма, защото получихме категорична подкрепа от ПФ. Казано ни бе, че ако намерим общи допирни точки с ГЕРБ и получим тяхната подкрепа, можем да разчитаме и на още 33 гласа от "Обединени патриоти", в който влизат ПФ, "Атака" и "Народен съюз". Този разговор обаче е много предварителен. Той е част от консултациите, които бяхме решили да направим, за да видим дали имаме шанс да съставим стабилно мнозинство в рамките на този парламент. След връчването на мандата ще имаме нов кръг от срещи.
- Как ще се разберете с ПФ по безусловното им настояване за вдигане на минималните пенсии до 300 или поне до 200 лв.?
- Обсъдихме този въпрос като най-сложен и като се има предвид, че вече имаме приет бюджет. Нашата позиция е, че трябва да се търсят резерви, а не да се прави актуализация на бюджета. Резервите се свеждат до актуализация на инвалидните пенсии, за които се плащат огромни суми. Трябва да се търсят и възможности за намаляване на служителите в МВР и армията. Необходимо е да се помисли отново дали всички категории хора в МВР и в МО да получават по 20 заплати при пенсиониране. От ПФ предложиха вариант за 200 лв. минимална пенсия, което е доста по-малко от 300, както и за пропорционално увеличение на останалите пенсии, което няма да е толкова голямо. Така е по-справедливо, не трябва хората, които цял живот са правили вноски, да бъдат ощетени. Сумата при 200 лв. пенсия (по техни изчисления, ние не сме правили такива) е около 200 млн. годишно. Тя също не е малка, за такава сума може да се търсят резерви. Не са тези 800 млн. или 1 млрд., за който се говореше.
- Колко време си представяте да работи новото правителството?
- Нашата цел е завършване на мандата на този парламент.
- Ще успеете ли в понеделник да излъчите кандидат за премиер, който да преговаря за съставянето му, след като решенията в групата на РБ се взимат с мнозинство от 2/3, а подкрепящите правителство депутати са по-малко?
- По отношение на третия мандат конституцията предвижда различен прочит в сравнение с първите два. При първия и втория мандат формация трябва задължително да отиде с конкретен министър-председател, докато при третия, представители на парламентарната група получават мандата и те имат известно време да посочат премиера. Разбира се, не безкрайно дълго. Тогава се отива за втори път при президента, който му възлага проучвателния мандат. Така че в понеделник ние от РБ ще вземем мандата и се надявам съвсем бързо, в рамките на ден-два, да се спрем на подходящия кандидат. След вземането на мандата обаче ни предстои най-важната среща - с ГЕРБ.
- Мислите ли, че тази среща ще промени тяхната позиция, след като Цветан Цветанов вече обяви, че партията му няма да подкрепя нов кабинет в рамките на този парламент?
- Не мога да говоря от името на колегите от ГЕРБ, но те вече казаха, че искат още един разговор, след като мандатът ни бъде връчен. Ще изпълним това, което сме договорили, и тогава ще видим дали има нагласа за подкрепа на министър-председател. Ние сме напълно съгласни, че той трябва да бъде излъчен заедно. Даже бих казал, че ГЕРБ трябва да са водещи в избора, защото те са най-голямата политическа сила в този парламент. Бихте могли да разгледате получаването на мандата от страна на РБ по-скоро като номинален носител, тъй като ние ще търсим за подкрепа най-голямата политическа сила. Виждаме основната конструкция на бъдещото правителство с премиер с тяхно съгласие, с министри от ГЕРБ.
- Как ще ги накарате да подкрепят премиера и да дадат министри, след като вече казаха, че искат избори?
- Правим всички тези усилия с една-единствена и ясна цел. Ние от СДС и от блока виждаме похода на БСП към властта и не искаме това да се случи. Обясняваме на нашите колеги в дясноцентристкото мнозинство, че този парламент не е изчерпал ресурса си, както се твърди. Допреди президентските избори той работеше добре и изведнъж после бе обявен за изчерпан. Според мен има достатъчно народни представители, които биха подкрепили едно такова мнозинство. Явяването на избори в този момент не е най-доброто за България. Опасяваме се и от евентуалните събития след 22 януари. След тази дата ще имаме вече един президент, който за съжаление, няма никакъв политически опит. Не го познавам, може би има качества като личност, но е нов в политиката. Ще има служебен кабинет, в който, като слушам заявките на БСП, вероятно няма да има открито политически фигури, а експерти, също без политически опит. На всичкото отгоре може да няма и парламент. Ние искаме всичко това да не се случва и на Радев да бъде дадена възможност през следващите месеци-година да навлезе в материята, да придобие опит. Това от една страна и от друга - в държавата ще има стабилност, което при ситуацията в региона е много важно.
- От ДБГ обаче идват сигнали, че РБ не трябва да прави никакви опити за съставяне на правителство и че мандатът трябва да се върне. Кой ще надделее?
- На срещата с ПФ имаше много представители на ДБГ. На този етап те не са заявили категорично, че не трябва да се прави опит за съставяне на правителство. Заедно с ГЕРБ, подчертавам го всеки път. Като представител на СДС, аз не искам да нося отговорността, че в рамките на този парламент не е излъчено правителство, при положение че дясноцентристко мнозинство има. Не искам да нося отговорност, че БСП отново ще се върне на политическата сцена в България. Имам огромни опасения от заявките, които дава новият президент и лидерът на БСП Корнелия Нинова за преразглеждане на санкциите спрямо Русия. Ако се тръгне самоволно от българска страна в тази посока, може да получим много сериозни санкции от ЕС. Те се изразяват в спиране на еврофондовете. Няма как да се обяснява след това, че ЕС не е прав, а че ние сме били прави. През това време програмният период ще свърши и България може да загуби милиарди. Това ме притеснява много и от тази гледна точка ми се иска това мнозинство да запази стабилността в страната. Другото важно нещо е председателството на Евросъюза, което се случва един път на 14 години.
- Не се ли притеснявате обаче, че тези постоянни декларации за близост с ГЕРБ могат да изиграят лоша шега на блока на следващи избори, когато и да са те?
- В България трябва да се научим на коалиционна политика, защото е очевидно, че в следващите 10-15 г., ако не бъде въведена чисто мажоритарна система, нито една формация няма да има абсолютно мнозинство. Ще се работи в коалиции и тогава на всеки участник в нея му се струва, че другият е несигурният и небалансираният партньор. Това е свързано с политическите програми, със скоростта за осъществяването им. Разцеплението в РБ зависи от нас самите. Ние нямаме някакви големи идеологически различия, ние имаме различия по отношение на скоростта, с която стъпките трябва да се случват. Аз съм от хората, които винаги са апелирали да търсим общото, това, което ни обединява, а не което ни разделя. Трябва да загърбим личното его, което има у всеки десен човек. Смятам, че показахме нелош резултат на последните избори и че можем да постигнем още по-добър на следващите, които се надявам да са колкото се може по-късно. Имаме резерв от около 500 000 души, въпросът е дали успяваме да ги доведем до урните. Когато се караме и сме разделени, резултатите са ясни. Затова ми се иска да сме заедно.
- Какви нови изборни правила ще иска Реформаторският блок и откога да започнат да действат?
- Ако приемем, че животът на това НС ще приключи на 22 януари, очевидно, няма да можем да изработим и приемем новите правила. РБ и СДС в частност сме твърдо за въвеждането на немската избирателна система, която се състои от 120 пропорционално избрани народни представители с един избирателен район - България, и 120 мажоритарно избрани депутати в 120 избирателни района. Смятаме, че този вариант е най-подходящият. 120 мажоритарно избрани кандидати не са малко на първо време. Истината е, че чисто мажоритарна система има в много малко държави. В българската история с такива система през 1923 г. Стамболийски с 52 на сто от гласовете си осигурява 212 депутати, което е около 84 на сто от мандатите.
