Навлизайки в предизборна кампания, БСП даде заявка за зрелищна реформа на данъчната система. Призиви за промени с различен знак се чуват и от други страни. Те често са обосновани от идеологии, а не от внимателен анализ. Просто данъците изглеждат най-лесният терен за правене на политика - поне докато не се наложи затягане на коланите. Администрацията също не стои мирна и всяка година стоварва мащабни промени на законодателството (а забавя други, належащи промени).

Резултатът е, че зад привидно стабилната данъчна структура се натрупват несъответствия. Голяма част от тях са свързани с данъчната основа и с процедурите. Влияе и предпочитанието към по-лесни за събиране данъци. Все пак последните правителства се пазят от резки движения. Те продължават линията на облагане, което да не съсипва мотивацията за полагане на труд и да насърчава инвеститорите. Въпреки това, тъй като



икономиката се развива, данъчната структура също търпи промени



Обобщената статистика на Евростат и ЕК за тенденциите в данъчното облагане разкрива, че след 2008 г. (когато у нас бе въведен т. нар. плосък данък) делът на данъците върху доходите в БВП след известно понижение - най-вече заради печалбите и безработицата - започва да расте с възстановяването на заетостта и ръста на доходите.

Данъците върху личните доходи, като дял от БВП и като процент от общите приходи, вече почти доближават пика от 2007 г. (главно заради ръста на минималната заплата). Данъците върху печалбата се възстановяват по-слабо, което се дължи на това, че от текущите печалби се приспадат загуби от кризисните години и други преобразувания. Като цяло, делът на данъците върху доходи спрямо БВП у нас е най-нисък в ЕС. Това се обяснява главно с по-ниските ставки и в този смисъл резултатът е очакван.

Повишава се и делът на осигуровките в приходите, за което влияят повишената събираемост, както и вдигането на минималните осигурителни прагове. Делът на осигурителните приходи в България остава сравнително малък - 7.9% през 2015 г., което е под средното ниво в ЕС (13.2%). На пръв поглед това е "в крак" с ниските подоходни данъци. Но за разлика от тях



осигурителните ставки у нас доближават средните нива в ЕС



По-конкретно вноските за сметка на работника (12.9%) са съпоставими със средното европейско ниво, а тези за сметка на работодателя (18%) са близки до него (22.8%). Само че докато ставките ни са почти европейски, приходите от осигуровките пропорционално са по-малки. Това вероятно означава, че върху значителни доходи (краткосрочна заетост, нетрудови доходи, доходи над осигурителния таван) не се внасят осигуровки и има резерви за разширяване на базата на облагане.

Ако погледнем структурата на данъчните приходи (като % от общите приходи) в ЕС, Дания и Хърватия са страните с най-отличаващи се данъчни системи. Дания иззема 30.4% от БВП чрез данъци върху доходите (заплати, печалби и др.), като това е моделът й за финансиране на пенсиите; Хърватия събира много малко данъци върху доходите и разчита на ДДС и акцизите за половината си приходи. България е с почти същата данъчна структура. Това се вижда най-вече при подоходното облагане - приходите от него са само 5.4 % от БВП през 2015 г., при 13% средно за ЕС.

В същото време у нас ДДС носи приходи, равни на 9% от БВП - при 7% средно за ЕС. Последният доклад на Европейската комисия препоръчва на останалите страни в ЕС да вървят тъкмо по този път - да събират повече косвени данъци (каквито са ДДС и акцизите) и да намаляват тежестта на подоходното облагане, за да стимулират заетостта и растежа.

В същото време този доклад показва, че въпреки ориентацията към ниски преки данъци, данъчната тежест върху доходите на нископлатените работници у нас е по-висока, отколкото в Холандия, Великобритания, Малта, Люксембург и Ирландия.

Българската данъчна система натоварва несъразмерно лицата с ниски и средни доходи - основно заради осигурителното бреме, а също и поради липсата на семейно облагане и високата летва за отпускане на детски добавки. Проблемът е, че тази несъразмерност не се коригира ефективно чрез социалната политика и чрез достъпа до публични услуги.



У нас дебатът се води основно за ставките



А всъщност има редица други възможности за корекции чрез данъчната и осигурителната основа. Поради ориентацията към ниски данъци у нас бе възприета максимално широка данъчна основа - както на преките данъци, така и на ДДС. Важно е това да се има предвид, когато се обсъжда данъчната тежест.

Това се вижда и от ежегодните доклади на МФ за т. нар. данъчни разходи (тук се включват различни изключения и облекчения), които у нас намаляват и са твърдо под 1% от БВП (12.8 % за Великобритания). Властите се опитват да разширят данъчната основа още повече чрез непризнаване на разходи или данъчен кредит и други мерки, които имат спорен ефект за приходите, но силен ефект върху разходите за спазване на законодателството.

Има и друга важна българска особеност, свързана с разходите за събиране на данъци. Нашата данъчна администрация е една от най-неефективните и скъпите в Европа, като през 2013 г. е харчила почти по 1.5 евро за събиране на 100 евро данъци. Това поставя България на пето място в тази неблагоприятна "класация".

А има и по-лошо представяне на страната ни - по времето, което на данъкоплатците се налага да отделят за изпълнение на задълженията си (средно 450 часа годишно), България е на първо място в Европа.

Доколкото това е скрит данъчен разход, то също са налице големи възможности за оптимизация.