Постъпленията от данък "лихва", който беше въведен през 2013 г., намаляват непрекъснато, показват данни на Министерството на финансите, подготвени по повод парламентарен въпрос.

В първата година от въвеждането на данъка приходите са били 82.4 млн. лв. - при положение че тогавашният финансов министър Симеон Дянков твърдеше, че в бюджета ще влязат около 120 млн. лева. През следващата година - 2014 г., сумата спада на 65.7 млн. лв. Миналата година този налог е вкарал в бюджета още по-малко - 52 млн. лв., а два месеца преди края на 2016-а са постъпили едва 31 млн. лева, разкрива справката на МФ, предоставена на депутата Мартин Димитров от Реформаторския блок (РБ).

РБ ще предложи данъкът върху лихвите по банковите влогове да отпадне, тъй като ефектът му за бюджета е скромен, а в същото време натоварва излишно хората, които спестяват, обясни народният представител. "Вместо да стимулираме спестовността и превръщането й в капитали, ние я облагаме. Освен това банките успяват да измислят варианти, с които да спестят плащането на този данък на своите клиенти", коментира той пред Investor.bg.

Спадът на приходите от данъка се дължи преди всичко на главоломното падане на лихвите в последните години. В момента те са рекордно ниски и годишният доход от депозитите в банки е под 1%. Това обяснява и защо при растящ обем на влоговете спадат постъпленията от данъка върху на лихвите, които спестяванията носят.

Има и друга причина. Когато облагането влезе в сила - на 1 януари 2013 г., ставката бе 10%. В края на 2013 г. беше решено ставката да се намалява c 2 процентни пyнкта всяка година и така след петилетка да падне до нула. Но след като през 2014 г. ставката стана 8%, в края в същата година по предложение на правителството "Орешарски" свалянето на данъчната тежест бе замразено.

Първоначално се облагаха само лихвите от срочни депозити, но сега вече данъкът се удържа и за доходите от безсрочни влогове и сметки.