Интригата дали ще има правителство в рамките на този парламент се разплете вчера с признанието на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, че не е възможно да се намерят допирни точки между трите участници в преговорите. Като причини бяха посочени "принципни различия по секторни политики", но без уточнението за какво става въпрос. "Сега" научи от няколко източника, че истинската причина е била неотстъпчивостта на ГЕРБ за увеличение на пенсиите, предложено от патриотите. От ПФ се отказаха от минимална пенсия от 300 лв. и са били склонни на 200 лв. Освен това отстъпили увеличението да се случи от 1 януари 2018 г., въпреки че според източниците ни е било постижимо отделянето на 220 млн. за това. От фронта са предложили парите да дойдат от мерките срещу контрабандата с горива, преразглеждане на инвалидните пенсии, санирането и пр. Идеята е била след подписване на коалиционно споразумение да се пристъпи и към индексиране на всички пенсии. Онзи ден обаче ГЕРБ настоял за 180 лв. минимална пенсия и никаква индексация. В крайна сметка надделели "ястребите" от ГЕРБ, които още от началото бяха срещу нов кабинет в този мандат. Те втвърдили тона веднага след като се разбра, че правителство е на път да се състави, и намерили благовиден предлог в пенсиите, за да провалят преговорите.

Основните противоречия между политическите сили от мнозинството бяха известни и преди - желанието на ГЕРБ да се въведе чиста мажоритарна система в съответствие с резултатите от националния референдум, с което реформатори и националисти бяха категорично несъгласни; искането на ПФ да се повиши минималната пенсия, по което се сблъска с другите две политически сили; както и неудовлетворението на блока от блокирането на проекта за антикорупционен закон. Вчера обаче политиците проявиха неохота да посочат препъникамъка пред съставянето на редовно правителство. "Не сме в състояние в 43-тия парламент да стигнем до принципно съгласие за секторни политики и да продължим да управляваме със съществуващото парламентарно мнозинство", мъгляво коментира зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов. И допълни, че мнозинството се съобразява и с обществените нагласи, които клонят по-скоро към предсрочни избори. Защо не отчетоха това досега не поиска да съобщи. Същото мнение изрази и съпредседателят на ПФ Валери Симеонов. "Бяха положени максимални усилия. Налице беше една добронамереност, колегиалност, но за съжаление не можем да се похвалим с положителен резултат", заяви той.

"Всеки от партньорите - РБ, ГЕРБ и ПФ, имаше своите приоритети, по които държеше да постигнем консенсус и златно сечение. Нашите цели бяха продължаване на ефективна съдебна реформа и строг антикорупционен закон, но около тях не се постигна консенсус", обясни Найден Зеленогорски от блока.

Преди началото на преговорите военният министър в оставка и лидер на БЗНС Николай Ненчев заяви пред БНТ, че РБ вече има готово предложение за министър-председател. Според Борислав Великов трима души са били в обръщение за поста премиер - здравният министър в оставка Петър Москов, съпредседателят на парламентарната група Найден Зеленогорски и зам.-шефът на СДС Румен Христов. За капак вицепремиерът и вътрешен министър в оставка Румяна Бъчварова обяви, че ако има нов кабинет, тя ще остане с екипа си в него.

Сега топката е в полето на президента Росен Плевнелиев, който по конституция трябва да състави служебен кабинет - трети за неговия мандат. Наследникът му Румен Радев ще насрочи датата на предсрочния вот, който вероятно ще е в края на март или началото на април 2017 г.

-------------РАЗМИНАВАНЕ

Лидерът на БСП Корнелия Нинова настоя Росен Плевнелиев да състави служебен кабинет, а следващият президент Румен Радев да насрочи предсрочния вот за 26 март. На точно обратното мнение се оказа председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Според него няма пречка сегашният кабинет да управлява "в пълен обем" до встъпването на Радев на 22 януари.