Масите в помещението са около двадесетина, а книгите наоколо - колкото искаш. Подредени са артистично - има книги за всеки, за различни претенции и вкусове. Върху стелажите тематичното разнообразие е голямо - руска литература, българска, историческа, трилъри, класика, фентъзи... На една от масите две момичета са надвесили глави над разтворена книга, а в ръцете си стискат чаши с изстиващо капучино. Две дами коментират оживено заглавията от рафтовете, до тях момче с набола брада натиска съсредоточено клавишите на лаптопа си. А барманът налива сръчно поредната чаша с ароматно кафе.

Намираме се в кафе-читалнята на "Ориндж център" - едно от все още малкото у нас места, в които топлата напитка върви с увлекателно четиво. Въпреки че някъде долу под прозорците дрънчат трамваи, вътре е тихо, уютно и стилно. Приятната музика е само фон. Избираш си книга, уединяваш се с нея край масата или присядаш на някое от кожените канапета и докато отпиваш от кафето, разлистваш бавно страниците. Като у дома си. Без някой да те подканва да си тръгнеш или да купиш книгата.

Пиенето на кафе е социокултурен феномен. За някои е ритуал, за други повод за приятелски срещи, за разговори и за дискусии. Кафенетата са най-леснодостъпните обществени средища. Вазов описва емблематичното Ганково кафене като малък парламент, който винаги гърми и дими. В него се пеят бунтовнически песни, нищи се голямата политика, вдигат се патриотични наздравици, четат се вестници с горещи новини... След Освобождението пък по примера на европейските столици първите родни литературни кафенета привличат интелектуалния елит на нацията ни. Поети, белетристи, художници, композитори



спорят разгорещено



над чашите с питиета. Точно в тия изчезнали емблематични духовни пространства като в истински литературни салони са родени стихове, шаржове, прозаични текстове... После кафенетата загубват за дълго интелектуалния си живец и се превръщат в задимени заведения на "Обществено хранене".

Малко след промените старите социалистически книжарници заприличаха на смесени магазини, а книгите започнаха да споделят пространство с канцеларски материали и офис продукти. Не можехме да си представим в София да се появи книжна къща, като парижката "Шекспир и ко", в която са се събирали Хемингуей, Езра Паунд и много други. И днес, ако имате път натам, можете да седнете пред някоя от старите пишещи машини, както го е правил Джойс. В "Шекспир и ко"



книгите са навсякъде - върху лавиците,



натрупани в кашони, повечето от тях са антикварни. За своите почти сто години история това място никога не е било просто книжарница.

Тези места - с по-широка душа, нито само кафене, нито само магазин, вече не са новост и у нас, но все още са рядкост в градския ни пейзаж. "Преди пет години, когато създадохме нашата кафе-книжарничка, в София вече имаше още едно такова заведение - Papercake. Тогава си дадохме сметка, че след като излязат от традиционните си територии и прекрачат прага на кафенето, книгите ще могат да стигат по-бързо и по-лесно до по-широк кръг от хора. Посетителите влизат, за да изпият по едно кафе, зачитат се, накрая може и да не купят книгата, която е привлякло вниманието им, но със сигурност пак ще се върнат, защото обстановката им допада. Затова и аудиторията на кафе-читалнята ни е една и съща, хората дори се познават помежду си. Някои идват, за да разлистят новоизлезлите книги, други - за да поработят на лаптопите си на спокойствие, курсистите от близкия френски център пък често пишат на кафе домашните си задания. Има и хора, които предпочитат мястото за приятелски срещи просто защото им допада обстановката, музиката е тиха и приятна, няма нужда да се надвиквате, за да се чуете", разказва Десислава Желева, мениджър книги във веригата "Ориндж център".

Всъщност първата подобна инициатива, наречена книжарница - шоколатерия Papercake, вече не съществува. Освен съвременна литература тя предлагаше в артистичната си обстановка и кафе, и шоколад по стара рецепта, и домашно изпечени сладки изкушения. Книжарничка беше част от международното Буккросинг движение и си имаше специална зона, място, в което можеш



да освободиш прочетената книга



и да си вземеш друга. Един нетрадиционен начин да направиш едно четиво достъпно за все повече хора. Но и тя, както и други подобни културни пространства, не успя да оцелее в кризисните години и затвори врати.

През това време в духовния пейзаж на столицата пък се вписаха нови подобни инициативи. Появиха се и книжният център "Гринуич", след него и "Перото". Така още две духовни пространства надскочиха границите на традиционните си функции. А в "Перото" дори можеш да осъмнеш, центърът е отворен 24 часа в денонощието, без почивен ден.

Според собствениците на иновативния бизнес това, че книгите не са изолирани и са в уютна обстановка, поощрява посетителите да ги разлистят. От своя страна, книгата пък насърчава консумацията на топла напитка. Така двете дейности взаимно се подпомагат, а оттам пораждат и други инициативи. В тях се представят новоизлезли книги, а различните читателски клубове обсъждат и дискутират интересни заглавия. В "Гринуич" например организират и изложби, концерти. А книжният център предлага дори работилнички за деца и групи за игра и безплатен детски театър всяка неделя.

Книгите да влязат във всички питейни заведения! Това пък е идея, предложена на "Фейсбук" страницата на инициативата "Свободна библиотека". Собствениците на заведенията трябва само да осигурят място, на което посетителите да оставят своите прочетени вече книги. Така вместо да събират прах в домашните ни библиотеки, те ще продължават да доставят удоволствие на посетителите, седнали да разпуснат в кафенето на чаша кафе или вино.

Заразен от идеята на "Свободна библиотека", неотдавна Христо Димитров, служител на куриерска фирма, решава да провери дали идеята за пътуващи книги може да проработи и във фирмен офис. Събира около 600 заглавия от личната си библиотека и ги подрежда в служебното си помещение с надеждата, че интересните четива ще започнат да привличат вниманието и на техните клиенти. Много скоро става ясно, че идеята се приема много добре. Част от посетителите пък също започват да носят в създадената от него свободна библиотека лични книги. "Хората, които проявяват интерес към четивата, са с различен профил. Някои от тях взимат книги, после ги връщат, други пък ги задържат. Книгите в офиса намаляват като бройка, но аз се надявам, че те се предават от ръка на ръка и се четат от още и още хора, вместо да залежават по лавиците", казва Христо Димитров.