1. МЯТАЛА ЛЯНЧЕ ЯБЪЛКИ - AGAIN
Продължава ябълковият период на Илияна Беновска. Вдъхновена от "гнилите ябълки в съдебната система" - дипломатическа любезност на бившия френския посланик, тя първо подари нему на изпроводяк "здрава българска ябълка, да си я хрупка по пътя". После започна да подарява ябълки на гостите си в Канал 3, на първата пресконференция на избрания президент му подхвърли овощие, а сега за довиждане се опита да замери Росен Плевнелиев. Тя започна да задава един от гениалните си въпроси - тип "монолог с омерзение на шията", нарече отиващия си президент "гнила ябълка" и вдигна високо плода, с който смяташе да го порази. Но гард от НСО - подготвен за изпълнението й, взе ябълката от ръката й, при което журналистката заяви: "ИЗВИВАТ МИ РЪКАТА В МОМЕНТА, БОРЯТ СЕ С МЕН... НО АЗ ИМАМ ОЩЕ ЕДНА". Извади припаса си, опита да го метне, но друг гард направи перфектен "чадър" (термин от баскетбола) и обезвреди стрелкинята. Беновска не без съпротива бе изнесена на ръце от телохранителите, като през цялото време викаше изтерзана - "ТАКА ЩЕ МЕ ИЗГОНИТЕ ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА ЛИ, ИСКАМ ДА ПОПИТАМ, ИСКАМ ДА СИ ДОВЪРША ВЪПРОСА И ДА ЧУЯ ОТГОВОРА... ПУСНЕТЕ МЕ, НЕ МЕ НАТИСКАЙТЕ?!... ИСКАМ ДА СИ ВЗЕМА ВЕЩИТЕ". Не знаем дали Беновска е свършила в този момент, но в редакцията преживяхме верижен оргазъм - мексиканска вълна.
Също така изразяваме принципно несъгласие - Плевнелиев не е гнила ябълка, а чудесен рододендрон.
2. ПРИЯТЕЛСТВОТО Е КРИСТАЛНА ВАЗА, КОЯТО НЕ ТЪРПИ ОМРАЗА
В Епицентър.бг бе публикувано интервю на Валерия Велева с Цветан Цветанов. Такова духовно сливане между събеседниците рядко може да се наблюдава - не само в журналистиката, а въобще. Следва пасаж от интервюто.
***
Валерия Велева, епицентър.бг: КАК СЕ РАБОТИ С ТАКИВА, ИЗВИНЕТЕ ЗА ДУМАТА, ПРЕДАТЕЛИ (по адрес на РБ - б.р.)?
ЦЦ: Не бих искал да бъда толкова краен, защото още преди 10 години от вас съм чул, че в политиката никога не се затварят възможности. Бяхме в едно тв предаване и аз казах, че не можем да правим коалиция с определени партии. Спомням си тогава, вие бяхте в студиото и казахте, че това е грешен подход за политик, който иска да влиза в голямата политика. Никога не трябва да затваряш вратата, защото не знаеш кога ситуацията ще те изправи пред необходимостта да си партнираш с някого. В тази връзка искам да кажа, че аз се отнасям с уважение и респект и към РБ, и към всички останали политически формации. Защото, повярвайте ми - има моменти, когато ти е необходимо квалифицирано мнозинство. Ако си докарал нещата до тежка конфронтация, ако си градил своята политическа стратегия за успех само на основата на това да мразиш опонента си - повярвайте, не може да се получи нищо добро за страната! И няма как да има решение, което да обединява и да пресича обществения и националния интерес. (...)
ВВ: Като ви слушам, ви намирам за много различен от онзи Цветан Цветанов, който носеше агресивност, настъпателност. Какво ви чукна отгоре, за да бъдете днес така смирен, да показвате дори мъдрост?
ЦЦ: Когато бях тийнейджър, правех и доста бели, като всеки един тийнейджър, който има и силна емоционална енергия. Опитът е на първо място по пътя към смирението. Видях какво е да правиш политика и разбрах, че сам не си в състояние да направиш нищо, ако нямаш сподвижници, съмишленици и ако не уважаваш различното мнение. Преди 10 години, когато влязох в политиката, исках сега и веднага да свършим всичко, което сме си поставили като цел. Аз и днес имам същата енергия и същата визия, но избираш начина, по който да реализираш тези цели. А те могат да бъдат реализирани, когато разшириш платформата, на която си стъпил, и така целите, които си поставяш, могат по-лесно да бъдат постигнати. Това можеш да направиш само и единствено когато осъзнаеш грешките си и си извлечеш поуките.
Между другото така е и в семейството. В началото на брака всяка от половинките иска да вземе надмощие за това кой да управлява семейния кораб. С годините, когато сте направили взаимни отстъпки и сте постигнали напасване на характерите, този сблъсък вече е излишен, а съжителството по-спокойно и по-успешно. А това означава, че бракът става по-добър. В политиката, когато вече натрупах опит, установих, че е по-добре да бъдеш диалогичен, да говориш с всички и в никакъв случай да не преминаваш границата, за да може след това да си говориш с тези хора. Няма как да си агресивен, да се караш, да мразиш и след това да искаш да работиш с някой човек. Няма да си искрен към тези, които са те избрали, и тези, които са вярвали в теб.
ВВ: НАПРАВО МЕ СМАЯХТЕ С ТАЗИ ФИЛОСОФИЯ!
***
Послепис. Гордеем се, че сме съвременници с такива колоси на журналистиката - дишаме един въздух, ходим по едни улици. Чак ни става малко екзистенциално и мистично.
________
* Рубрика за журналистически ласки.
