Туршията тая година за нищо не става - нито кисела, нито сладка, нито хрупкава, нито лигава - изобщо - никаква туршия! Направо ти иде да си изхвърлиш бидончето през балкона!

Как да не се наджмоца човек от мъка!

Седим си кротко с комшията, джмоцаме, а щастие няма! Какво ти щастие - радост не се усеща. Депресия му викат на това докторите. Депресията, от медицински сайт го знам, води до безпричинна и безадресна агресия - направо ти иде да станеш и да се сбиеш с цялото заведение наведнъж. И заведението да те бие, разбира се, като го смаризят едно хубаво, на човек депресията му минава и почва да си лекува цицините.

Комшията предлага да излезем да набием някого на улицата - ей така, движение да има, нещо да става, екшън. Пък на мен хем ми се бие, хем не ми се излиза на студа! Виелица безподобна - направо ще се изгубим из преспите, докато търсим антидепресантен минувач!

Затова предлагам - дай да си повикаме "Бърза помощ" - това си е направо обслужване по домовете - идва докторът, пита кой е болният, ние му казваме, че болният след малко ще бъде той самият, защото се е забавил над норматива и - готово! Аз ще бия, ти ще снимаш с телефона, за да го пуснем после в интернет и да станем известни.

Да, бе, да, дърпа се комшията, аз да снимам, а ти хем да биеш, хем да се прославяш, няма да стане така тая работа, ще бием и снимаме поред!

Стиснахме си ръцете, обадихме се, зачакахме. След час се звънна, влезе докторът, погледна ни, постави ни набързо диагнозата и попита - сега ще се лекуваме или ще се бием. Ако ще се бием, отвън чака и полицай, напоследък така се разхождаме.

Давай и полицая тука, зарадвахме се ние, разбира се, друго си е да бие човек униформено лице, докторските престилки са стари и захабени, докато ги дръпнеш, и се сцепват, а полицейските униформи са радост за бияча - има сума ти копчета и пагони за късане.

Свирнахме на полицая, той дойде и ние веднага почнахме да си го бием. Какво правите вие, бе, вика полицаят, я се озаптете, да не ви почна аз, а ние - деца на модерната епоха - му викаме - виждаш ли телефона там на долапа - а си ни почнал, а утре в ютуб ще те разнася целокупното човечество за полицейско насилие. Тук в полицая се всели вселенска толерантност, той само извади белезниците, та да са му подръка, и зачака да свършим, за да ни закопчае, както си му е редът.

Аз, ако не ви трябвам повече, да си ходя, казва докторът, а комшията изведнъж се разрида и каза, че има спешна нужда от психотерапевтична помощ, защото е в депресия и я изкара до сутринта с тая туршия, я не. Полицаят също се сети, че от такива като нас го боли главата, и помоли за някакво хапче, а докторът терапевтично рече, че не лекува на парче, единствено мажоритарният вот ще ни оправи нас.

Тук всички спряхме да се бием и започнахме да го гледаме внимателно дали не ни прави на будали, под предлог че сме пияни и депресирани.

Мажоритарният вот, рече докторът, означава, че всеки ще си знае народния представител и евентуално ще може да му държи сметка за простотиите, които върши понякога на трезва глава, може би.

И ще можем да си го бием, така ли, заинтересува се комшията. Докторът кимна и каза, че когато тази поправка влезе в конституцията, тя ще връчи на населението неописуемо светло бъдеще, двеста и четиридесет верни слуги на народа и излизане от депресията.

Тук полицаят извади дрегера и рече на доктора, я духни тук, да ти видя промилите, докторът рече, че нищо няма да духа, като си толкова ербап, що не ме заведеш на кръвна проба, полицаят каза, че това е обида на длъжностно лице, а ние попитахме кога ще дойде това мажоритарно светло бъдеще, в което няма да си викаме доктори и полицаи вкъщи, за да ги бием при лоши метеорологични условия, а ще разполагаме с личен депутат за тая цел.

Друг път, рече докторът, а полицаят се съгласи с него, опита туршията, напсува я и попита дали сме свършили с боя, че дежурството му свършва заедно с толерантността и ако не ни прибере веднага, не гарантира за себе си.

Кога най-после ще дойде светлото мажоритарно бъдеще, та да се видим и ние с прясна туршия като хората!