Необходимостта да бъдат продължени и задълбочени започнатите досега реформи, особено политическата и съдебната, бе акцентът в речта на новоизбрания държавен глава Румен Радев пред Народното събрание вчера. Преди това той и вицепрезидентът му Илияна Йотова положиха задължителната по конституция клетва. Официално двамата встъпват в длъжност на 22 януари.
В словото си Радев очерта като основен проблем растящото отчуждение между гражданите и политическата класа. "Свикнахме да гласуваме, но мнозина не виждат смисъл да го правят. Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България", посочи той. Признак за негативните тенденции в политиката, според него, са появата на "бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации". И предупреди: "Ерозията на демокрацията е ескалиращ проблем". Част от решението, смята Радев, е парламентът да се съобрази с резултатите от националния референдум от 6 ноември 2016 г., който показа, че българите искат повече личности в парламента и намаляване на държавните субсидии за партиите. "Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши", каза президентът. Което според него означава да се даде възможност на гражданите да избират между личности, но така, че да не бъдат оставени без представителство в парламента. Както и да не се лишават партиите от "разумно финансиране". Така Радев косвено разкритикува предложените от ГЕРБ законови промени, които създават възможност част от мандатите в НС да останат незапълнени и ликвидират напълно държавните субсидии за политическите сили.
Новият президент бе категоричен, че приоритет на следващия парламент трябва да бъде и продължаването на съдебната реформа. "Липсата на справедливост е структурен проблем в българското общество", изтъкна Радев. Очакванията за промяна тук са фокусирани върху съдебната система както от страна на българските граждани, така и от чуждестранните ни партньори. По думите на държавния глава съдебната реформа не бива да се ограничава само до структурната промяна на съдебната власт, но и да включва усъвършенстване на процесуалните закони, увеличаване на броя на магистратите и др. мерки. Същата теза застъпва от години и главният прокурор Сотир Цацаров. В края на 2015 г. при ремонта на конституцията Цацаров твърдеше, че са необходими нови текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Административно-процесуалния кодекс.
Радев бе категоричен, че извършените досега реформи в областта на здравеопазването и образованието не са сработили. И препоръча по-строг контрол и по-малко бюрокрация в здравната система и взаимодействие между държавата, бизнеса и академичната общност за разрешаването на проблемите на образованието и науката. Наблегна на нуждата от мерки срещу бедността и демографската криза. "В пустинята на прехода не бива да оставяме най-слабите и най-бедните", заяви той.
По отношение на президентските правомощия Радев обяви, че няма амбиция да търси тяхното разширяване. Но се закани да не допуска тяхното орязване или обезсилване. Той обеща да отстоява надпартийността на институцията и да стимулира диалога при търсенето на общи решения за проблемите на страната.
Президентът заяви, че членството на България в НАТО и ЕС не бива да се поставя под въпрос. Но изтъкна, че ефективното ни участие в евроатлантическите структури изисква осъзнаване и отстояване на националния интерес. "Външната ни политика трябва да се замисля у нас и да се отстоява навън, а не обратното", каза Радев. Той наблегна върху необходимостта да се намери общо европейско решение на мигрантската криза, включващо ревизия на Дъблинското споразумение, което според Радев отрежда на страни като България ролята на буфери срещу имигрантите. А за кризата с Русия заради Украйна подчерта, че решението трябва да се изработи чрез механизмите на ЕС. "Студената война е част от миналото", бе категоричен президентът.
-------ПОД ЛУПА
Румен Радев има намерение да следи под лупа сделката за новите изтребители и "действията на отговорните институции" (Министерството на отбраната). "След дълго протакане най-сетне можем да се похвалим с приети инвестиционни проекти и гарантирано финансиране за превъоръжаването на част от българската армия. Ще следя отблизо действията на отговорните институции, защото в този сложен процес и от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности", заяви той. Състоянието на бойната авиация бе повод Радев да подаде оставка на два пъти като шеф на ВВС.