Вестниците от уикенда се занимават с житието на т.нар. десни и с първите заявки на служебното правителство.

"Монитор" и "Телеграф" са ясни - те си имат мишени, за които, каквото и да напишат, все ще е с такъв тон, че и нищо да не разбереш, да си знаеш, че това са злодеи. Всъщност означава само, че са по някаква причина ненавистни на издателя. Затова в двата вестника бодат очите синхронните опорки - за решението на "Да, България" да не се коалират предизборно (сиреч няма да се коалира с ДСБ), органите на Шиши пишат: "Радан изпадна от борда. Христо Иванов се опитва да си откъсне опашката" ("Телеграф") и "Христо Иванов би шута на Радан, реже си опашката".

Както казахме - там е ясно кой поръчва музиката, нормално е двете издания да имат общи опорни точки. Само че "Стандарт" по магически начин е стигнал до същите интонации със същия израз: "И Иванов би шута на Радан за коалиция". "Стандарт" принципно е един от най-нежните вестници на света - независимо дали пише за бизнесмен, политик или някое селебрити, обектът винаги бива обласкан и олигавен много старателно (не щем и да си представяме какво е да те окъпят в лиги и сироп, но, изглежда, на много хора им харесва). И сега изведнъж тоя груб израз, че и в един глас с "Монитор"...

Колкото до ласките - много мило предава властта Бойчето на Герджиков, за да бъде съставен "Кабинет на ревизията и щастието" ("24 часа"); ревизията я заръча тоя, дето трябва да го ревизират - "Борисов: Ровете всичко! Герджиков: Няма да ти счупя хатъра!". Ах, недей, без малко да повярваме.

Изразът coup de grace означава "удар на милосърдието" - с него палачът довършва жертвата и прекратява мъките й. У нас - да те удари свински вестник, това е освобождение и край на мъките; след това всичко ти е слабо. Пак с тия вестници се извършват и други срамни движения, уж за удоволствие, но на нас ни се вижда също толкова гнусно. А пък вестниците се явяват органи на ласката и милосърдието.