|
| *** |
Шеф упреква секретарката си за многото правописни грешки.
- Ама, шефе, нали е казано - конят има четири крака, но и той се спъва.
- Вярно, но не получава толкова висока заплата.
А нашичките освен високи заплати получават и съответните подкупи. Ние и без евродоклад виждаме, че няма достатъчно осъдени политици, че делата започват с шумни обвинения и приключват на принципа "Тръгнаха като аслани, върнаха се..." - нататък всеки да си нагласи римата, пишещият тези редове го е срам, не от римата, от държавата като цяло, защото по ресори човек не смогва да се срамува - от правосъдието ли да се срамуваш, от независимостта на медиите ли или от полицията по-напред? След прочитането на поредния евродоклад, човек веднага се сеща за подходящ виц: Автомонтьорът, след подробен оглед на автомобила, обобщава: "Ако колата ви беше кон, щях да я застрелям да не се мъчи."
Така ни виждат откъм Западните европейски части, а как се виждаме ние, разбираме от законно избраните ни представители, които в последния работен ден на този парламент много си харесаха работата. От друга страна, според социолозите 70 процента от избралите ги не харесват тяхната работа. Комбинирайки външната и вътрешната оценка, стигаме до суровите, но точни думи на класика: "Ти го плюваш, то мисли, че дъжд вали". Обаче продължаваме по същия начин - избираме такива и те продължават да действат така. А ако някой логично ни попита как сме, отговаряме като във вица:
- Тук ли живее Иванов?
- Не! Тук той се мъчи!
А ние наистина се мъчим, осъзнаваме ли го или не. Това ни навежда на мисълта... Не, да не се замисляме, че пак ще стигнем до горецитирания кон. Това води до инстинктивното усещане, че ако искаме да не сме Задни европейски части, трябва нещо да променим. Какво и как обаче?! Има си начин, нарича се "избори". Каква да е бюлетината? Сега предизборно политиците се роят, мъчейки се да докажат, че смяната на табелката над входа без смяна на креватите и персонала е достатъчна за повишаване на качеството на услугата. Да им се доверим, те по ги разбират тези работи, и да им предложим идея за нова формация, наречена "Опа, България". Изразът "опа", знаем, е директен български превод на френското pardon, например движейки се по тротоара, блъскаш бременна жена и ако си галантен, подхвърляш мимоходом едно "опа". Какви са тези "Да/Не/Напред/Назад/Отляво/Отдясно/Заднешком, България" и даже (не е виц!) "Презареди БГ"?! "Опа, България" и продължаваш напред. Ясно, посвоему почтено и конкретно като повей на юнашка фланелка в градския транспорт. Това беше за масата, за плебса, за народа, сега за тарикатите виц:
- Какво бихте сменили, ако можехте да се върнете в миналото?
- Левове за долари.
Да си спомним пак за култовата за не едно и две изчезващи поколения картина "Опять двойка", но не защото Тръмп се готви да отмени санкциите срещу Русия, а защото храната в Полша и Румъния е по-евтина, отколкото в България, въпреки че в ЕС у нас са най-ниските доходи и най-скромните производствени разходи. Тъй като тук е на сметка да си купуваш само цигари, палим по една и се наслаждаваме на руски ембаргов виц, защото, щом разни си правят каквото искат с цените, ние ще си правим същото с вицовете:
- Рабинович, защо не обичате простите решения?
- Защото обикновено водят до сложни последствия.
