"На червения конгрес Корнелия спечели", ликува заедно с лидерката "24 часа", но пък е избрал снимка на госпожата с вдигната ръка като за оня характерен поздрав. Навътре във вестника конгресът се лее на две страници, но един от материалите ни докосна някъде из ниските регистри: "Нинова разплака зала 1 на НДК". За разреваната зала се споменава също в снимката към дописката и в лийда: "Със силно емоционалната си реч соцлидерката... не само взриви от аплодисменти, но и разплака зала 1 на НДК".

Разбирате ли колко е подло това от страна на колегите? В такъв стил се опитваме да изразяваме емоциите си пародийно, да се подиграем, да поиздевателстваме. А, кажи-речи, всички вестници възприеха този начин на изразяване съвсем сериозно и буквално - така си пишат, а странното е, че на възпяваните, изглежда, им харесва. Щото примерно, ако прелитащият някой го олигави по тоя начин, би се обадил във вестника и би угостил старателния дописник с такива любезности, че през ум няма да му мине отново да го къпе в лиги и сироп... Може пък да е хитрост - сега пишат така, че след време могат да изкарат нещата като гавра - имаше един поет, дето каза на Бай Тошо: другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам! - а след години разправяше, че той така всъщност му се подигравал...

Сладко целува и органът на чудесата "Стандарт" - кореспонденциите за червения конгрес наподобяват материалите за ХIII конгрес на БКП (2 - 4 април 1986). Сума години след това тук и там висяха лозунги "Решенията на XIII конгрес - в дела!", имаше даже такъв паметник някъде по пътищата. Решенията на актуалния конгрес, цитирани от "Стандарт": "Целта на социалистите - 8 милиона българи и нито един беден". Но това е слабо, слабо - истинската страст личи, като се описват подвизите на субекта: "Нинова разчупи калъпа на БСП. Разплака конгреса, промени визията му, реформира партията".

Сладко да ти стане!