След дълго неглижиране на партийната работа Бойко Борисов тръгна на Национално турне, за да представя предизборната програма на ГЕРБ, да си говори с актива, да надъхва членове и симпатизанти, да открие новото си АЗ.

Това за новото АЗ е наша хипотеза, която ще разгърнем надолу.

Социолози, политолози, психолози и диетолози отделиха два профила на Борисов - през първия и през втория мандат.

Борисов от първия мандат беше толерантен като валяк - мачкаше наред и беше дал в ръцете на феномена Цецерон играчка с размерите на МВР.

Характерен елемент от тази епоха: през 2009 Бойко Борисов се похвали в национален ефир, че като млад возел когото си иска на колелото на кака си, въпреки че дамската рамка на велосипеда няма напречна тръба. Това е публицистичен факт от "Шоуто на Иван и Андрей". С други думи - Борисов от първия мандат беше харизматик, на когото всичко е позволено.

За втория мандат се наложи схващането, че Борисов е бил диалогичен, смирен и, така да се каже - мъдър. (Относно мъдростта - Борисов често е кумувал на разни сватби и присъствали разправят, че много обичал да държи речи с наставления и да налива акъл на младоженците. Накрая имал навик да перне младоженеца зад врата. И да не е вярно - добре измислено, отговаря на образа.)

Сега обаче Бойчето ходи и разправя навсякъде колко си е изпатил от своята толерантност.

В Пловдив, където се проведе среща с герберската общност, публиката най-силно аплодираше Борисов, когато се разкайваше за своята толерантност - той си посипа главата с пепел и се изповяда как оставил всякакви партии и човечета да му се качат на главата заради стабилността и за да се преведе страната в тая тежка криза: "И ние истински се надявах да запазиме някакво единство нацията и просто на фона на другите да изплуваме... В Турция опити за преврати, в Гърция глад, площадът в Румъния - кървав. А ние трябва някак да се обединиме."

"Две години - само да е мир, само да прокарам държавата през трудните времена. Минахме ги, вече край с толерантността. ГЕРБ като гръмоотвод да обира негативите от всичко - няма такава работа!"

"Бях прекалено толерантен - пое отговорност Борисов. - Но те ни показаха, че толерантността не е ценност."

***

Значи Третият Борисов като Третия Райх - няма да пращи от толерантност.

Но няма и да е авторитарен, ако вярваме на заклинанията пред актива.

И освен това Борисов дава заявка, че повече ще уважава буквата и няма да се подхлъзне по наклонената плоскост на бързата справедливост с твърда ръка.

"Виж, скъпа моя - посочи той любимата си стафидка на активистка. - Моят дедо е убит без съд. Това е най-голямата грешка - да се решават нещата с посочване на пръст. И мен ме е яд, като гледам - тоя оправдан, оня оправдан. Но това са съдии, каквото са решили - това е. Аз съм убеден, че те сега слушат и знаят, че хората искат справедливост. Нека да ги оставим на мира да вземат правилните решения. Другото е диктатура и режим. Това ме притеснява. Когато се говори за мажоритарни избори, за твърда ръка. Когато опре до един човек - най-хрисимия дори в тази зала да вземем - така е устроен човекът; ще минат 5-10 години и той ще почне да съди".

***

Новият Борисов се заема изкъсо с партийните дела. В годините на усилена държавническа дейност енергията на Бокочовека бе насочена в решаването на проблеми от национален и международен характер. "Не съм предполагал, че ще си имам партия и ще ходя на партийни събрания! - възкликна ББ пред актива в Пловдив. - И аз съм му много благодарен на Цецо, че върши тая (партийната работа), но ето че идва време да мина и аз по някои градове да чуя. Но вие трябва да се обаждате. Ако се бехте обаждали, сега нямаше да има нужда да ходя да ви слушам."

***

Третият Борисов - мъдър, улегнал, с понижена толерантност, но повишена партийна отговорност!