Първия по рода си регистър на източниците на електромагнитни полета у нас започва да прави Националният център за обществено здраве и анализи, съобщиха оттам. В него ще бъдат описани и посочени местата на обекти с по-сериозно излъчване - например базови станции за мобилна комуникация, както и други комуникационни предаватели.

Регистърът ще предоставя информация за разположението на източниците на електромагнитни полета на територията на цялата страна, а също и "навременни и достоверни данни" за нивата на ЕМП в околната среда, обещават от националния център. Целта е населението, местните власти и контролните органи да разполагат с актуална и пълна информация. "Особено важни са районите, където населението или отделни лица със здравословни проблеми са особено чувствителни или има изявен обществен интерес към комуникационните източници, монтирани в близост до училища, болници, места за отдих и почивка, рехабилитационни центрове, детски градини и други чувствителни райони", отбелязват от центъра.

Затова и част от данните в регистъра ще са публично достъпни. Информацията за местоположението и визуализацията на самите източници ще е нанесена върху електронна карта на населеното място, т.е. на Google maps. Публично достъпни ще са и данните за нивата на електромагнитни полета. Те ще се събират чрез точкови измервания и мониторингови станции.

НЦОЗА ще направи и още два регистъра - на хората с диабет и на хората с редки болести. В регистъра на пациентите с редки болести ще се записват медицинските досиета на хората с редки диагнози, включително данните за лечението им и постигнатите резултати и възникналите усложнения в хода на заболяването. В регистъра на диабетиците ще се записват подробности за всички пациенти, за медикаментите, които приемат, терапиите, които са преминали и ефектите, които те са имали, за възникналите усложнения вследствие на заболяването и т.н. Двата регистъра няма да се публични и ще могат да се ползват само от лекуващи лекари и здравните власти.

Регистрите се изграждат по Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за подобряване на общественото здраве.



ПРЕДИСТОРИЯ

Срещу станциите на мобилните оператори периодично възникват протести. Преди няколко години пловдивчани даже водиха дела в съда, за да се отърват от антените по покривите на жилищни сгради. Депутати също опитваха да засилят контрола чрез законодателни мерки. През 2011 г. Синята коалиция предложи със законова забрана да не се допуска монтирането на антени на мобилни оператори върху по-ниска сграда от околните, ако разстоянието между тази и съседните попада в рамките на хигиенно-защитната зона на излъчвателя. Оттогава управляващите ГЕРБ отхвърлиха поправката, а най-пламенният й опонент беше депутатът Лъчезар Иванов, който обясни, че най-големите лъчения идват от микровълновите печки, а по-вредни от антените на мобилните оператори са самите мобилни апарати.

През 2010 г. Столичната община направи публичен регистър за базовите станции в София, но той вече не е активен. По същото време стана ясно, че 484 станции от около 900 на територията на града са незаконни и трябваше да бъдат спрени. Регистър обаче има в Бургас.