:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,433,940
Активни 55
Страници 9,446
За един ден 1,302,066

В нашата история има теми за хиляди филми

Рецепта за култура е много трудно да се даде, смята актьорът Валентин Танев
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Валентин Танев
Валентин Танев е роден на 21 октомври 1957 г. в с. Завет, Разградско. Завършва ВИТИЗ през 1984 г. в класа на проф. Крикор Азарян. Работил е в ДТ Сливен, ТР "Сфумато", Държавен пътуващ театър, Първи частен театър "Ла Страда". От 1998 г. е в трупата на Народния, неуморимо гастролира и на сцените на Сатиричния театър, 199, "Сълза и смях", Малък градски театър "Зад канала". За уникалното си превъплъщение във "Веселите Разплюеви дни" получава "Аскеер" за водеща мъжка роля през 2006 г. През 2007 г. е водещ на шоуто "Господари на ефира". Има и многобройни роли в киното: "Маймуни през зимата", "Хълмът на боровинките", "Пазачът на мъртвите", "Малки разговори", "Стъпки в пясъка", чуждите продукции "Изток-запад", "Версенжеторикс", тв сериалите "Хайка за вълци", "Дунав мост", "Английският съсед", "Дървото на живота". В момента се снима в сериала на Би Ти Ви "Скъпи наследници". Зам.-председател на Съюза на артистите.

-----

- По екраните сега върви новият български филм "Воевода" на Зорница София, където играете турчина Мурад бей.

- За първи път играя турчин. Ролята ме привлече с това, че на този човек са му отвлечени децата. Има лична драма в героя. Зорница София имаше много стабилна подготовка и с много ентусиазъм работеше. Такъв филм би трябвало да се заснеме с двойно по-голям бюджет, отколкото тя разполагаше. Но в края на краищата успя да го направи, което е, бих казал, нещо като подвиг, геройство в наше време. Искам да благодаря на всички онези, които безкористно участваха във "Воевода", защото мисля, че си заслужава да се правят такива филми. Към "Воевода" има голям зрителски интерес и това е радостно, явно е улучена темата, вероятно хората искат да гледат такава история.

- Кое е най-важното, което научихте за театъра от своя учител проф. Крикор Азарян?

- Ето тук в гримьорната можете да прочетете едно нещо, което Азарян, малко преди да почине, остави - една препоръка към актьорите: "Десет минути преди представлението да си помисли какъв е героят, какво обича, че иска да бъде обичан, за да не играеш нещо си, да бъдеш себе си." Имах щастието да бъда в клас, който се водеше от Азарян, Тодор Колев и Иван Добчев. Смея да твърдя, че съм научил доста от тях и съм им много благодарен. Актьорската работа е един процес, не можеш да си кажеш, че като завършиш ВИТИЗ, си вече научен, тя се учи всяка вечер. Старая се да говоря от първо лице единствено число и виждам смисъл в това - да бъда максимално искрен към публиката. Мисля, че тя го оценява. В живота си съм имал доста големи сривове, което, предполагам, че е нормално за всички хора, губил съм вяра в това, което върша понякога. Но всяка вечер вълнението е много заразяващо. Може би затова не скачам с бънджи от мостове, защото адреналинът ми се качва по друг начин.

Заимствал съм от футболиста Балъков една фраза: "Теренът си е терен, играта си е игра." Сиреч, където и да отидеш, на която и сцена да си, трябва да си професионалист, да работиш максимално за хората, които ще те гледат. Имал съм щастието да работя с много добри български режисьори. С Коко Азарян, Слави Шкаров, Леон Даниел, Борислав Чакринов, Елена Цикова, Теди Москов, Александър Морфов, Маргарита Младенова, Младен Киселов. Това са моментите, които са ме изграждали, винаги съм се опитвал да им бъда партньор. Не е хубаво актьорът да е пречка на режисьора, може да е опонент, но винаги трябва да е в колаборация с него. Трябва да разбира какво иска режисьорът.

- Какво е мнението ви за новото българско кино? Има ли добри новини?

- Има, има. Аз почти всичко гледам, което излиза. Но мисля, че при филмите има едно преповтаряне на темите - за губещия, за лузера, за младия човек, който е в безпътица и пр. Тая тема е интересна, само че когато се направи три-четири пъти, сякаш вече започва да се изконсумира.

Зорница София бръкна много надалеко в историята ни и може би спечели така. Смея да твърдя, че нашата история, ако беше в ръцете на американците, щеше да даде теми за хиляди филми... Тя просто е страхотно пъстра, противоречива. За съжаление ние сме бедни поради историята си, но сме богати на история. И мисля, че може да черпим оттам някаква мъдрост. Защото преповтаряме грешки, грешки, грешки, а всичко това вече се е случило... Сякаш сме прескочили един трап и се страхуваме да погледнем назад, където всъщност можем да разберем кои сме ние.

- Заместник-председател сте на САБ и председател на гилдия "Актьори"; когато настъпи разделението на колегите, твърдо застанахте зад гърба на Христо Мутафчиев.

- Вече съм решил за себе си и съм си подал оставката. Защо, мога да се обоснова, аз съм работил безкористно в продължение на 10 години, абсолютно без заплащане. В продължение на десет години съм отделял от времето си, възможностите си, емоции, лишавал съм семейството си най-вече, за да може да бъде придвижена по някакъв си начин каруцата с колегите. Да им се създадат по-добри условия за работа. Девет министри на културата са се сменили, докато аз съм се занимавал. Много трудно всичко се случва в нашата държава, ние сами си пречим. Нещата, които съм успял да направя, са здравен фонд на Съюза на артистите, наградите "Икар", Софийският театрален салон и сега "Сребро в косите", този, бих казал, чуден клуб на ветераните, на забравените актьори - пак беше по моя идея.

Но нямам необходимостта да правя нещо за някого, когато той не иска. И поради тая причина да заповяда някой с повече свободно време, с повече идеи и хъс. Това, което съм направил, е една подредена къща. Това беше моята дан и аз си мисля, че всеки от нас трябва да постави нещо, една тухличка.

- Песимист или оптимист сте за хала на изкуството и културата ни, а и за вашата собствена творческа съдба?

- Не бих искал да обобщавам за културата каквото и да било. В най-тежките времена - 1996-97, 2000 г.,когато наистина нямаше какво да ядем в буквалния смисъл на думата, участвах в едни от най-приятните постановки, които са ми се случвали, играех едни от най-хубавите роли: "В очакване на Годо" играех Естрагон, после в Народния театър в "На дъното" създадох Кърлежа. Понякога ти си мислиш - повече не може да се издържа, много е тежко, а в същото време се пръква някоя постановка със страхотна енергия. Така че рецепта за култура е много трудно да се даде. Може да се създадат прекрасни условия - и финансови, и всичко да ни е наред, и нищо да не се случи. Има млади хора, които са заразени от изкуството, отдават се на театъра, дано да не прегорят. Дано да не им омръзне, да не се откажат, да не се изчерпат, най-вече да не се отчаят.

Бих искал да цитирам Радичков: "Човек не знае какво му носи утрешният ден. И съм забелязал, че когато най изгубя надежда, е, точно тогава ще ме сполети някоя нова придобивка." Вижте, човек сам съхранява достойнството си. Аз съм бил много унижаван, по всякакви поводи и по всякакъв начин. Прибирал съм се в себе си и съм стискал зъби - курназ мъж не се оплаква. Човек трябва да пази достойнството си, аз просто съм болен за това; чувството за достойнство. Мога да срина абсолютно всичко, ако бъде засегнато това мое чувство. Може би, защото идвам от малкото селце Завет, сега е градче, може би, защото съм вървял сам по своя път, без никой да ми помага, и точно това е единственото, което пазя.
1
1802
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
11 Февруари 2017 18:19
Вальо Танев

Много обичам автентичните актьори. Има един кльощав, дори не зная как се казва, игра един от хайдутите във "Воевода". А бе, всеки пък се питам, тоя пък откъде изникна пред обектива, местен жител ли е.
Вальо пък е висша категория автентичен, образите му са от плът и кръв, със своите недостатъци и със своята красота. Помня образът му в "Хъшове"- ей за това става дума !
Впрочем , така както е във вечния наш живот !
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД