Тая неделя прелитащият залепна за 1-ва стр. на "Телеграф" и едва отлепи да облети и другите вестници. Ами погледнете - шедьовър до шедьовър.

Етно-крими-монархическа новина: "Внучката на Цар Киро краде луканки. Костадинка заснета да се изнизва край касите, без да плати". Отворихме за повече подробности: "Внучката на Цар Киро и Васил влезли на лов в магазина на 7 февруари по обяд... Веднага били извикани и ченгетата. На свой ред те закопчали царската внучка...". Затворихме, щото от време на време трябва и да се диша, а дъхът ни секна рязко.

А-ха да си поемем въздух, на същата страница вопие Бареков: "Докога машата на олигарсите Христо Иванов ще клати Темида". Човек дори да има резерви към Христо Иванов, като види кой и как го атакува, като нищо може да се събуди политическа симпатия на такава почва: враговете на Шиши не биха могли да са чак толкова кофти хора. И това е политически капитал - да се обозначиш като автентична мишена на Шиши.

Трудно се диша и по високите етажи - някакви хора си пекат шишчета в Министерския съвет! Така си помислихме, като видяхме признанието на служебния премиер, цитиран от "Стандарт" - "Герджиков: Ние сме между шишове и огньове". То пък били някакви метафори това, като нищо ще излязат и метонимии, но чак толкоз не сме образовани и не можем да определим с точност. С образованието обаче за последен път имаме проблеми, щото пак в "Стандарт" Бойчето се зарича - "Борисов: Повече няма да дам образованието на друга партия". А на Герджиков тропите идват да кажат това, което знаем за него - че излишни бели на главата няма да си докарва зорлем, затова описва завареното положение в МС така: "Ако кажа лошо, помагам на БСП, ако кажа добро - на ГЕРБ, затова съм балансиран".

Шишът и огънят - Сцила и Харибда в Герджиковата митология. За добрия балансьор дори между чука и наковалнята ще се намери безопасно местенце :)