Времето за нищо го нямаме в България! Година, две - какво е това пред вечността! Българската вечност - лепкава като петмез, тежка като мокър ямурлук, удобна като подпетени обувки. Останалото е виц: Една сутрин будилникът отказа да се примирява със съдбата си и започна да отскача и да нанася контраудари.

Българското време е съвсем като във вица - "докато се обърна, и охлювът беж в храстите". Корозията по осветителните тела в тунела "Ечемишка", довела до смъртта на една жена, е била забелязана още през 2015 година, после пак е била констатирана през 2016-а и докато съответните беге мушмороци се обърнат, белята станала. Сега близките на жертвата на българската действителност ще търсят възмездие по съдебен път. Тук по законите на жанра трябва да има виц, но какъв ти тук виц, даже оцеляването посредством глумене има някакъв предел...

В хипотеза на търсене на права/възмездие/справедливост по съдебен път в България времето в нашата малка, но богата на поводи за поемане по съдебния път страна потича по съвсем друг начин. Ако не вярвате на един правен аджамия, повярвайте на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Не знаем какъв е световният рекорд, но у нас дело за реституция е продължило 23 години, 5 месеца и 20 дни. На второто стъпало на почетната стълбичка е дело за кражба, продължило 19 години, 6 месеца и 13 дни. На третото място скромно пърха с мигли първоинстанционното производство, продължило 13 години и 3 месеца, като е отлагано 58 пъти. Как да не се осланяш на съдебната система?! Как да не се гнусиш от самоуправството посредством, в зависимост от социалния статус, брадва/бухалка между веждите или писалка със златен писец в окото?! А може да удариш и с виц, най боли:

Катаджия:

- Защо шофирате пиян?

- Жена ми роди!

- А какъв е този труп в багажника на колата?!

- От него роди!

В България и рушветите за нищо ги нямаме. Висшият съдебен съвет ще пита бъдещите магистрати биха ли се съгласили да вземат рушвети. Със същия успех биха могли да ги питат кой номер гащи носят (големи гащи = обилно хранене -> откъде пари?!) Сега да внимават бъдещите магистрати, пък и техните оценяващи! Правилният отговор не е "не, като от огън ще се пазя от рушвети", а "да, ще взимам рушвети при всяка възможност" - първият отговор дава основания за съмнения в честността на кандидата, докато вторият въпрос показва безспорна искреност. Според пишещия тези редове бъдещите магистрати трябва да разказват и по един виц на комисията, не че това ще подобри съдебната ни система, но поне ще е по-весело. Ето един кратък и подходящ за изпитен "пищов" виц: Ако дълго стоиш на улицата с минижуп и мрежест чорапогащник, можеш не само да се простудиш, но и да заработиш.

По нашите земи и прахта за нищо я нямаме - според доклад на Европейската комисия българите дишаме най-прашния въздух в Европейския съюз. Интересно, откъде такава пушилка у нас? Обясненията за амортизираните автомобили, отоплението на твърдо гориво и сахарски повеи са наивни. Истината е, че вършим безобразия, та пушек се вдига. А с толкова много прах как после да не си правим кал, грехота е да не се използва такъв ресурс, затова се плюем и после се замеряме с калта. Още с виц: Из характеристика: "Изобразява ентусиазъм с изключителен цинизъм!".

Защо е така в България? Как да не е така?! Ние България за нищо я нямаме, та какво остава за другото! Така обяснени, нещата не са плашещи, те са логични и са си по местата, тъй че успокоени можем да си разкажем някой виц: Лошото, с което си свикнал, вече е нещо като добро.