|
| Августин блаженства с ангелчетата. Рубенс, масло. |
Първа точка в този забележителен документ е посветена на правата вяра, препечатваме този пасаж изцяло и ще добавим някои бележки.
***
ХРИСТИЯНСКИ ЦЕННОСТИ
Ние, Нова Република, споделяме християнското разбиране за човека като свободно и отговорно същество. Това е етическата основа на нашата политика. Вярваме в човешкото достойнство, което за нас е неприкосновено, и в произтичащите от него човешки права и свободи, чиято защита е основно задължение на съвременната правова демократична държава.
Споделяме християнските ценности на свободата, справедливостта и солидарността към слабия и страдащия. Убедени сме, че те са основополагащи за европейската цивилизация и българската национална идентичност. Приемаме за свой дълг тяхното утвърждаване и опазване, но в същото време прегръщаме и съвременния вариант на тезата на Тома Аквински за "работливия християнин" - че само вярата, съчетана с усилия за себеразвитие, може да ни поведе към духовна свобода и материално благоденствие.
Ние, Нова Република, вярваме и в дълбоко изстраданото християндемократическо убеждение, че бесният материализъм трябва да отстъпи на принципите на християнската етика. И споделяме мислите на св. Августин, че Бог не е нещо телесно, но всички неща са от Бога. Не от водата на Талес, не от въздуха на Анаксимен, не от огъня на стоиците, не от атомите на Епикур - всички неща са от нашия християнски Бог.
Затова ние предлагаме една-единствена, но ключова мярка за национално православно-християнско въздигане, която следва простите възрожденски идеали на хора като Неофит Бозвели: въвеждане на учебен предмет на име "Християнска етика", от четвърти клас на държавното обучение.
***
Публиката безпогрешно разпозна в тези редове видния публицист и чисто нов политик Ивайло "Нойзи" Цветков - той участва и лично в представянето на документа.
Като цяло приветстваме участието на този красив ум в политическия живот, дори се надяваме да стигне до парламента. И най-накрая да се отнеме от Местан и Доган първенството в политическата риторика. Сума години се твърдеше, че двамата етнически турци са най-виртуозните владетели на българския политически език.
Традиционно сложният изказ и засуканата мисъл се възприемат като белег за висока умствена дейност, макар твърде често да е просто фокус, блещукащо стъкълце, което взима ума на туземците. Такава беше и Мариана "Синтаксиса" Георгиева - бивш министър на спорта, също произлязла (и вече залязла) от ДПС. Нея поне никой не я възприемаше сериозно, но пък Доган и Местан и досега минават за "магьосници на словото", както се изразяват естетите.
Нойзи е друга бира. Няма да му правим разбор на биографията, но примерно бихме споменали творческия му период, когато пишеше едни "Късчета проза", в които забъркваше карашък с компоненти от сорта - *урви, бело, Демостен, джойнт, Хегел, cream pie, интелектуално отегчение.
По-симпатично е от морфичния резонанс и "дозирам се, за да не изпадна в интровертност на духа".
***
За финал прилагаме някои съображения по "Новата надежда".
Сигурно сме, че "Нова република" лично са изстрадали християнските си убеждения, но работата отива на екуменизъм - хем ратуват за православие и българщина, хем цитират Августин Блажени, който е все пак католически отец и в червата. Но пък също като Нойзи, преди да стигне до християнството, на младини се увличал по древногръцките философи, неоплатонизма и манихейството. Ама като се хванал после за християнската етика - няма пускане!
***
Гласове в социалните мрежи - кой в пристъп на остроумие, кой недотам разбрал, се сляха в еуфоричен призив: Вън Анаксимен от листите!
