Още с вида си - едър, подпухнал мъж с накапано от шкембе чорба на вратовръзката, експертът по побългаряване на европеизирането вдъхваше доверие, което прерасна в обожание, когато той намусено каза:

- Какво сте оплели пак конците?

Почувствахме се като на изповед, заговорихме един през друг:

- Подготовката на българското европредседателство е в пълен хаос!

Той уточни:

- Тоест върви според предварителните очаквания?

Споделихме за парите, пак един през друг. Той ни прекъсна:

- А нима липсата на пари води до хаос?

Усетихме, че ще последва мъдрост и затова напрегнато го наблюдавахме със зяпнали уста. Експертът вдигна показалец с вид на космато кебапче:

- Не, причините се коренят дълбоко и пак там може да се открие решението на проблема!

Един от нас се разплака, повечето започнахме да си водим записки. Той продължи:

- Вместо да се правят жалки опити за някакви ремонти на някакви национални дворци на културата, на някакви булеварди, парите се разпределят между правоимащите. - Той повдигна вежда като четка за чистене на тоалетна - За каква сума говорим?

След кратък, но яростен спор се спряхме на 50 милиона на година, като уточнихме, че сигурно ще има още.

- Десет процента за мен - отсече той.

Стръвно се запазарихме, но той ни пресече:

- Тогава сами се оправяйте! - Притихнахме. - Да не мислите, че е лесно да си експерт по побългаряване на европеизирането?! Петното от шкембе чорба е направено лично от Ив Сен Лоран! Само то струва маса пари!

Засрамени наведохме глави, но щом експертът заговори, пак задраскахме с химикалки по бележниците.

- От януари започваме провеждането на европредседателство в прабългарски стил! - той бръкна в кожената си чанта, стилизирана като каба гайда, и извади голяма карта. Разгърна я - Така... Аха, ето тук! В полето край Долни Богров се опъват шатри, в които ще заседават евроорганите, пак в тях ще спят и ще се хранят.

- А тоалетна? - попита най-наивният сред нас, което ни накара както да се дистанцираме очевидно от него, така и да наострим уши.

- В храсталаците край шатрите, на чист въздух - сухо обясни експертът. - Не е много редно, но за да угодим на европейците, може да се изкопаят трапове. Когато грее слънце, ще са екотоалетни в народностен дух, когато вали дъжд - ще са ватерклозети в същия ключ.

- С какво да ги храним? - попитахме в един глас и се облизахме.

- С каквото Бог дал, няма да ги ограничавате! Давате им по една прашка и по една въдица, та да могат да си осигуряват изхранването чрез ловуване и риболов в съответните гьолове. Ако са ловки, ако не ги мързи, могат такива пиршества да си правят, че и на внуците си след години да разказват. Ако ли не... - той сурово се намръщи. - И жабешките бутчета са калорична и питателна храна, дори деликатес.

Един от нашите вдигна ръка:

- Да дадете ценни указания за транспортните неща?

Дистанцирахме се и от него, но ушите си наострихме до немай къде. Експертът се прокашля, заговори тежко:

- Придвижването от летището ще става с каруци в два лъча - еврочиновниците към Долни Богров, а багажът им към Факултето.

Зацъкахме с език, възкликнахме като един:

- Ех, как го измислихте! Да ти е приятно да се изложиш пред чужденците!

Експертът небрежно сподави коремни газове.