Просветното министерство ще подготви механизъм за действие за учителите при потенциална опасност в училище, а не само при възникнал вече инцидент. Освен това педагозите ще бъдат инструктирани при всеки случай на насилие задължително да се обаждат на медицинското лице в школото. Това са част от спешните мерки, които МОН смята да предприеме след трагичния инцидент с 11-годишното момиче от 52-ро ОУ в столицата, починало след удар в корема от свой съученик, съобщи служебният просветен министър проф. Николай Денков. Вчера беше първата му среща по проблема с агресията в училище с представители на националното сдружение на общините, днес предстои втората - с МВР, Агенцията за закрила на детето и др.

Денков обясни, че ведомството му започва работа по два вида мерки - спешни и превантивни. Неотложна задача ще е например спускането на инструкция до всички учители при инцидент те задължително да се обаждат на медицинската сестра в училище, а ако такава няма - на личния лекар на детето. Така решението как да се процедира ще се взема от медицинското лице, а не отговорността да пада върху учителя. От МОН възнамеряват да подготвят и алгоритъм за действие при опасност от инцидент, за да знаят педагозите как да действат и към кого да се обърнат дори при потенциална рискова ситуация. В момента те разполагат с механизъм за действие само при възникнал вече проблемен случай.

Като превенция пък се иска назначаването на повече медицински лица и психолози в училищата. Както "Сега" писа, с психолози разполагат едва 390, или 15%, от училищата у нас (а с педагогически съветници - 25%), а наемането на още специалисти изисква немалко средства. Затова според Денков може да се обмисли мобилни групи от психолози да посещават школата при възникване на спешни ситуации, като всеки регион да разполага поне с 2-3 подобни групи. Реализацията и на това предложение обаче изисква финанси.

Идеята за повече медици в училищата също изглежда обречена. Сдружението на общопрактикуващите лекари представи данни, според които броят на училищата, университетите, детските заведения и домовете за деца, лишени от грижи, към момента е 5838. Ако трябва всяка институция да има лекарски кабинет, за целта ще трябват 82 млн. лв. за оборудване и 120 млн. лв. годишно за заплати и осигуровки на лекар и сестра, изчисляват джипитата. За сравнение бюджетът на цялата доболнична помощ за 2017 г. е 116 млн. лв. Освен това няма откъде да се намерят 5838 лекари със специалност обща медицина или педиатрия, които да работят в тези кабинети, както и същия брой медицински сестри с педиатричен профил. Няма и специалност "училищен лекар". От сдружението на личните лекари подчертават, че училищата не са лечебни заведения и необходимата диагностика и лечение се осъществяват именно в болниците. Годишно в България пък се дипломират едва около 250 до 300 лекари.

Лекарите предлагат други мерки - да се създадат ясни правила за работа на медицинските специалисти в съществуващите училищни кабинети, като акцентът да бъде върху насочването на децата към личен лекар за профилактичен преглед, да се осигурят средства за комуникация (компютър, интернет, софтуер за проследяване на имунизационния статус и т.н.) и др. Джипитата искат и училищните медицински специалисти да минават обучение по специални програми.

В дебата отново се завъртя и идеята да се глобяват родители, които не съдействат за преодоляване на агресията в училище.



ПЪРВА ПОМОЩ

Училищата у нас, които разполагат с лекар на пълен щат, са 52, а тези с лекари на непълен щат - 55, сочи статистиката на МОН. Школата с фелдшери на пълен щат са 294, (на непълен щат - 158), училищата с медицински сестри на пълен щат - 923 (на непълен щат - 664), а учебните заведения, които имат медицинско обслужване от амбулатория за първична медицинска помощ са 370. 156 са училищата у нас, които нямат никакво медицинско обслужване, което е 6.3% от мрежата.