Все по-малко българи задлъжняват към банки и търговски дружества, но с по-големи суми. Ако през 2014 г. средният размер на непогасения дълг на домакинствата е бил 485 лв., през 2016 г. е скочил почти двойно - на 912 лв. Но за една година наполовина е паднал броят на длъжниците, показват данните на т.нар. колектори - компаниите, които събират просрочени кредити, сметки и т.н.

"Не се наблюдава тенденция да сме станали по-некоректни при обслужването на дълговете си. Причината за ръста на средното задължение е, че с подобряване на икономическата обстановка в страната хората се чувстват по-спокойни за бъдещето си и са по-склонни да потребяват и да теглят заеми", коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции. С това се обяснява и възобновеният интерес към бързите кредити. "Хората продължават да правят импулсивни и недобре обмислени покупки, но през миналата година те са били за по-скъпи, луксозни стоки като мобилни телефони, компютри, таблети и телевизори, докато преди години са били за домакински уреди от първа необходимост", обясниха вчера експертите.

Мъж до 30-годишна възраст, със средно образование, на временна работа - това е профилът на средностатистическия длъжник у нас през миналата година. Нова тенденция е увеличение на длъжниците с висше образование и постоянен трудов договор, като обяснението отново е по-големият оптимизъм у потребителите, което се доближава до годините преди кризата. Статистиката показва също, че най-много лоши платци живеят в Стара Загора и Благоевград, докато Враца, която допреди години имаше тази печална слава, вече е градът с най-изрядните кредитополучатели.

Положителна тенденция е намаляването на длъжниците, които не са погасили вноски по заеми поради забавени заплати от работодатели. Вече почти не се теглят и нови кредити за покриване на стари задължения, отчитат от колекторските агенции.



ТЕНДЕНЦИИ

Рекордна продажба на дългове бе отчетена през 2016 г. - към колекторските компании са прехвърлени необслужвани заеми за 900 млн. лв., което е два пъти повече от 2015 г. Ръстът се дължи основно на изчистване на лошите кредити на банките. Лизинговите и застрахователните компании, както и доставчиците на вода, ток, парно и газ вече не използват толкова активно услугите на агенциите за събиране на вземания, след като през изминалите години са успели да се освободят от лошите си портфейли. Близо половината дълг, който се събира от колекторските агенции, продължава да идва от банките, а 30% - от телекомите. През 2017 г. се очаква да продължи ръстът на необслужваните бързи кредити. Ще продължи да се увеличава междуфирмената задлъжнялост в търговията, строителството, недвижимите имоти и транспорта.