Американският юг (южните части на Съединените американски щати) напоследък твърде често се споменава във връзка с желанието на значителна част от неговите обитатели за добиване на независимост. Тези стремления се основават предимно на очакванията за стопански разцвет и определена икономическа изгода за населението на Юга, но в тях могат да се забележат и отчетливи исторически основания. В началото на тази година имахме и съвсем основателен повод да се обърнем към събитията от преди точно 170 години - на 10 януари 1847 г. американски отряд влиза победоносно в Лос Анджелис, партизанската столица на Калифорния, а на 6 февруари е напълно потушено въстанието на мексиканците в Американския юг; обръщаме се към тези събития, които в бъдеще може да се окажат пророчески, макар и с малко закъснение поради претрупаността на историческия календар, поради несъмнената им поучителност.

* * *

Стремлението на САЩ още от самото му създаване към разширяване към топлите морета и в топлите географски ширини трябва да възприемаме като съвсем обяснимо; въпреки, че самото образуване на федерацията всъщност "върви" сравнително плавно и равномерно от изток на запад - т. нар. Бостънско чаепитие от 1773 г. и Първият континентален конгрес във Филаделфия от 1774 г. са все събития, които се разиграват по западното крайбрежие на Атлантическия океан. И това не трябва да е чудно - Северът (северните щати на САЩ) има суров умерен и умереноконтинентален климат с продължителни снежни зими; и днес е ясно изразено предпочитанието за обитаване именно на земите на Юга - Калифорния и Тексас са най-населените части на САЩ.

Към края на първата четвърт на ХIХ в. мексиканските щати Коауила и Техас (от чийто части по-сетне ще се образува съвременният американски щат Тексас) са крайно нарядко населени. През 1825 г. законодателните събрания на тези два щата приемат закон, който осигурява на всички преселници от САЩ възможност да получат обширни земеделски участъци по крайно ниски цени - при това разсрочено и с освобождаване от данъци за срок от десет години. Преселниците от САЩ, подмамени от изгодните условия за живот в Мексико, се увеличават бързо и десетина години по-късно върху тази земя, която ще отвоюва през 1836 г. независимост от Мексико - с площ малко повече от 1 млн. кв. км., живеят вече 70 хиляди души; на практика се получава, че Мексико само кани преселниците, които десетина години по-късно ще отмъкнат милион квадратни километра мексиканска земя - сигурен съм, че това звучи познато крайно поучително ...

През 1829 г. обаче по предложение на мексиканския президент Висенте Гереро (1 април-17 декември 1829) е приет закон, който отменя робството; а именно чрез използването на негри-роби преселниците от САЩ обработват изгодно получените от Мексико земи. Година по-късно, през 1830 г., мексиканските законодатели се усещат, че сами са пуснали вълка в собствената си кошара и забраняват напълно прииждането на нови преселници от САЩ в граничните щати. Чувствайки се изолирани, имигрантите от САЩ в част от мексиканските щати Коауила и Техас се разбунтуват; решението за спиране на преселничеството от САЩ е непосредственият повод за Войната за независимост на Тексас.

На 2 октомври 1835 г. един отряд от тексаски опълченци обсажда града Сан Антонио де Бехар, отбраняван от многочислени мексикански войскови сили; на 11 декември мексиканският гарнизон, поради глада, се предава с богатото си въоръжение, състоящо се от оръдия и леко стрелково оръжие. Впрочем, смята се, че за ранните победи на тексасци значителен принос имат използваните от тях ловни пушки, които на далечно разстояние се оказват много по-точни от остарелите мексикански мушкети.

В резултат на победата при Сан Антонио де Бехар въстаническата войска, към която се присъединяват и значителен брой доброволци-авантюристи от вътрешността на САЩ, прогонва мексиканските военни отряди от земите на щата Техас. На 2 март във Вашингтон на Бразос е обявена Декларацията за независимостта на Тексас (вж. Извори и Изображение).

За предотвратяване на надвисналата опасност към въстаниците е изпратена 6-хилядна мексиканска войска, начело с президента ген. Антонио Лопес де Санта Ана, която на 23 февруари 1836 г. влиза отново в Сан Антонио де Бехар; под контрола на въстаниците остава само католическата мисия Аламо, в чийто каменни сгради те се укрепяват. След кратка обсада, на 6 март мексиканската войска предприема щурм към въстаническите укрепления с използване и на конни отряди. Въстаниците отбиват две атаки на мексиканската войска, но третата ги принуждава да отстъпят към две каменни сгради - едната административна, а другата на часовнята. В крайна сметка, битката при Аламо - най-известната във Войната за независимостта на Тексас, завършва с победата на мексиканската войска. Броят на защитниците на Аламо е неизвестен, но според очевидци загиват между 182 и 257 тексасци, а оцеляват едва двама - чернокожият роб Джо и дезертьора от мексиканската войска Бригидо Гереро, който успява да убеди ген. Санта Ана, че е бил затворник на въстаниците; жените и децата на тексасци са разпитани лично от генерала и по-сетне освободени.

В края на март и в началото на април е създадена редовна тексаска войска; превъзбудени от превземането на Аламо, тексасци масово се присъединяват към нея. На 21 април тексаската войска напада мексиканските редовни части при р. Сан Хасинто с бойни викове "Помни Аламо", като разбива мексиканската войска и пленява ген. Санта Ана; битката при Сан Хасинто е решаващото сражение във Войната за независимостта на Тексас.

На 14 май официалните представители на Тексас и ген. Санта Ана подписват Договорите от Веласко (вж. Изображението), които най-общо, предвиждат прекратяване на военните действия, изтегляне на мексиканската войска южно от Рио Гранде, връщане на отнетото мексиканско имущество и обмен на военопленници; ген. Санта Ана получава възможност да се върне Мексико - обаче тази договореност е нарушена от тексасци.

Правителството на Мексико не ратифицира Договорите от Веласко, като независимостта на Тексас остава с непълно международно признаване. Правно Тексас и Мексико са в състояние на война чак до анексията на Тексас от САЩ на 29 декември 1845 г. (вж. Извори).



Извори



"Когато правителството престане да защитава живота, свободата и собствеността на гражданите, от които получава своята легитимност и [от които] е издигнато за повишаването на тяхното благосъстояние, и така да бъде гарант за ползването на безценните и неотменни права, [същото това правителство] се превръща в инструмент за потисничество в ръцете на лоши управници ...

Народите, както и гражданите са отговорни за своите действия пред общественото мнение. Изявлението, като израз на нашите тежнения, е следователно подчинено на един безпристрастен свят и [е] в подкрепа на предприетите рисковани и неизбежни стъпки, за обслужването на нашите политически взаимоотношения с народа на Мексико и за заемането на независима позиция между народите по света ...

Тези, както и други несправедливости, бяха търпеливо понасяни от хората в Тексас, докато се достигна времето, когато въздържаността престава да бъде добродетел. Тогава взехме оръжия в защита на националната конституция. Ние призовахме нашите мексикански братя за съдействие. Нашият апел беше напразен. Въпреки, че изминаха месеци все още няма отзвук от Вътрешното [министерство на Република Мексико]. Следователно, ние сме принудени да направим нерадостното заключение, че мексиканският народ мълчаливо се съгласява с унищожаването на неговата свобода и заместването й с военно управление; че не е годен да бъде свободен и не е способен на самоуправление.

Следователно, необходимостта от самосъхранение постановява нашето вечно политическо разделение [с народа на Мексико] ..."

Из Декларация за независимостта на Република Тексас, 2 март 1836 г., Вашингтон на Бразос



"Същевременно Тексас, с окончателното решение на Конгреса [на 28 февруари 1845 г.; гражданите на Тексас приемат решението за присъединяване към САЩ и гласуват новата конституци на щата на 13 октомври 1845 г.; президентът Полк подписва официалните документи за анексията на Тексас на 29 декември 1845 г.], стана неразривна част от нашия Съюз. Конгресът на Тексас със свое решение от 19 декември 1836 г. обяви за [югозападна] граница на тази република [р.] Рио дел Норте ... която днес се явява външна граница и на САЩ ..."

Из Военно послание към Конгреса на САЩ, направено от президента Джеймс Полк (1845-1849), 11 май 1846 г.

Преводите са направени нарочно за нуждите на този текст





Следващ текст по темата:

Златната република