Работата с феминизма стана - пусни го на одъра, да се качи на дивана.

Не стига че имат право да гласуват, да абортират и да работят - тия женоря съвсем му отпуснаха края!

"Труд": "Жена отиде на зъболекар, не се прибира вече 10 г.". Зъболечение ли!? Права ли?! Ако тоя селянин й беше избил болния зъб с френски ключ, още щеше да си има жена, хем послушна. Те се бракували в Молдова, мъжът я завел в бащината стряха - нейде по шуменските села, живели си честито (според изоставения съпруг). Обаче - слободия!

Шекспир по-добре ги разбира нещата - в "Укротяване на опърничавата" няма такива работи - бой по дупарата на вироглавата женица и да видиш как дивачката става примерна и покорна съпруга! Въобще Шекспир не страда от излишен феминизъм. От 154 сонета 136 са посветени на Светлокосия приятел, като поетът благославя и най-отблъскващите му качества. За Смуглата лейди са останалите бройки и те не са прекомерно любезни с нея и с женския род като цяло.

Пак в "Труд" нецеломъдрената Скарлет Йохансон ядоса прелитащия ("Стандарт"): "Не вярвам в моногамията. Излишна е". Тя да дойде на мен да ми сложи рога, па да видим дали няма да й счупя носа!

Чувствам, че имам право на това дребно удоволствие. В "Стандарт" гледах две страници по средата на вестника, запълнени със "Съвети за щастие" - една от рецептите гласи: имайте си guilty pleasures.

Друга, дето плаче за пошляпване, е парясницата Парис Хилтън. Хванала си нов любовник и социалните мрежи подгизнали от сироп: "Най-красивата гледка е тази, която споделям с теб. Ти си моят Рай", писала глезлата. За тия лиготии също е писал Шекспир, когато споменава "...чудната наслада / на този рай, отвеждащ ни във ада". (Ако ви звучи познато, то е защото песента "Рай" на Стефан Вълдобрев е по мотиви от сонет 123 в превод на Валери Петров - цели стихове са пренесени почти дословно.)

С две думи - бий жената, да те уважава.