Разпуснат е предизборно българският парламент, този генератор на неволни шеги, но място за униние няма - литовските им колеги умуват над проектозакон всяка втора новина да е положителна. Това в Литва, у нас 100 процента от новините са положителни, пък макар и някои от тях да са положителни по начина, по който е положителна проба за венерическа болест. Та нима не е положителна новината за нечия изневяра или неизлечима болест, или смърт, щом изпълва живота на толкова много хора - ненапразно вестниците и сайтовете с такива новини са най-популярни. Ала като оставим настрани читателите некрофили и копрофаги, останалите също могат да получават само добри новини, въпрос на подход е, както ни показва вицът:

Секретарка казва на шефа си:

- Страхувам се, че имам лоши новини за вас!

- Защо винаги ми носиш лоши новини? Поне един път не може ли да ми кажеш, че имаш добри новини?!

- Добре тогава. Имам една добра новина за вас - не сте стерилен.

Над 20 процента от младите хора у нас не правят нищо. Също както огромна част от депутатите, но на тях никой копче не им казва, а срещу младежите са гракнали. Ами че това е добра новина! Първо, който не работи, не греши, значи в производствената сфера в България има с една пета по-малко грешки. Второ, това е голям потенциал от хора, които теоретически все някога ще се включат в производството и тогава представяте ли си какъв ръст от цели над 20 процента ще има то, значи доброто предстои. И после, това наистина ли са млади хора? В смисъл, гледаш го на години млад, обаче лицето му, очите му, думите му - хич не са млади, не можеш да кажеш, че са стари, по-скоро са от някаква алтернативна или паралелна, или дявол знае каква възраст. Значи коректно е да се каже, че над 20 процента от дявол знае какви български граждани не правят нищо, а наистина младите вероятно са добре, тъй че да минаваме направо към вица: Исках да започна да се занимавам със спорт, но нещо се обърка и започнах да се занимавам с гледане на сериали.

От днес започва поредният етап на програмата за летните стажове за студенти в държавната администрация. Ето къде може да работи, вярно, без пари, но да не безделничи един млад човек. Добре, но какво може да научи той в нашенската държавна администрация? Как се имитира дейност? Как се забатачват евротраншове? Как се печелят държавни поръчки? А не е ли по-полезно, ако искаме в бъдеще днешните студенти да оправят бакиите на днешната държавна администрация, те да не бъдат допускани да припарят до държавната администрация? По-добре, като им дойде времето, да започнат на чисто, отколкото да попиват... Хайде, пак утопии. Така беше и в Париж на 18 март 1871 година, пък видяхме докъде стигнаха нещата. Затова да караме, както дойде, пък все някога отнякъде ще се пръкне някой оправен, та да оправи нещата, а дотогава разведряване с виц: Всичко е гениално просто, стига да има пари.

Като стана дума за оправен, онзи ден по телевизора показаха афганистанец, който продава храна, която получава като бежанец. Бизнес развива човекът, пък макар и незаконен, но кажете ми кой бизнес у нас може законно да процъфти? Афганистанецът продава две кисели млека за лев и четири консерви за три, което сигурно ще се види нищожно на ония, дето имат милиарден бизнес с ядрени реактори и банки. Я застанете сега пред огледалото и кажете на онзи отсреща ако трябва да пратите някого в затвора /в Сибир/ на бесилото (зачертай ненужното), кого ще изберете - афганистанецд или онези с милиардите? В очакване на отговорите ето виц: Тези, които въздишат по здравата ръка, я искат не за себе си, а за съседа.