Тоз разказ на Йовков ни дойде наум, докато листехме вчерашната преса, за да те осведомим за туй-онуй из нея, скъпи ни читателю. Нали си спомняш другоселеца, първо хванат, после награчен от местните, после ожален от тях, а накрая - е, накрая всеки се оправя както може. Но темата е много актуална вчера във връзка с турските рейсове, картинките с фесове и байряци във "Фейсбук", и т.н. На фона на "правилните другоселци" от една партия, които говорят за Апостола и чийто лидер Карадайъ вика в "Труд": "Кажете "не" на страха и омразата", то "неправилните другоселци" ги подпират комшийски резиденти и президенти, и една кандидат-депутатка дори беше пуснала картинки на конен аскер отпреди шест века и на днешни рейсаджии - все поели насам, всичките с фесове и с турски байряк окичени. В "24 часа" един дописник съветва Ердоган да си вземе в Турция и Лютвито, и Касим, щом толкова му харесват. Иначе по въпроса за рейсовете - 100 рейса вече били ни напълзели откъм южните комшии, пише "Стандарт". Излизало им без пари - някой плащал. Кой плаща, не е трудно да се сети човек.
Въпросът с правилните и неправилни другоселци, както и съответното отношение - вариращо от "добре дошли" до "я си....", го има навсякъде. Интересна дописка има в "24 часа" по този повод. Германска актриса с български корен - Радост Бокел, наполовина българка тоест, имала дете от негър. Тя си завела хлапето в магазин, то нахапало геврек, който взели от щанда, но не били минали още през касата. Немкиня видяла това и наругала детето. "В Германия не всичко е безплатно" - викнала му тя. А когато майката се намесила, немкинята наругала и майката, като я нарекла проститутка, която спи с чужденци.
Пищисаната майка взела после да пише из социалните мрежи, да размишлява за расизма и прочее дълбоки работи.
Не си е работа другоселщината - хем си друг, хем си селянин в лошия смисъл :(
Добра находка са тези шарени наблюдения. Те се свеждат до едно: всички сме хора и всички под Него ходим. Грозно е да си придиряме поради предразсъдъци и идеологически внушения. Грешно е и тъй лековато и бързешката да се поддаваме на страх.
Веднага си представих немкинята. Кой не я е срещал! С нейното неразбиваемо чувство за правота. Орднунг мус зайн, разбираш ли. Нали не искаме да сме като нея? Затуй -- може да имаме всякакви убеждения, но когато срещу нас са живите хора, тогава само много полека и внимателно, все едно сме ние отсреща.