|
| Салът на "Медуза". Теодор Жерико. |
При обществената поръчка, естествено, важно е не толкова качеството, колкото предлаганата цена. Поне у нас е така. А също така важно е да се разкарат свързаните лица, за да няма конфликт на интереси.
При изборите, кой знае защо, това не се прави. А ако се възприеме тоя принцип - ще се решат проблеми много по-важни от тия, на които ни натриса сбърканият Избирателен кодекс.
Приемаме, че търсим свързани лица - лица със зависимости. Доколкото избираме държавен орган - кои лица зависят от държавата?
Правилно - държавните служители. Светкавично ги изтриваме от списъците. Който не е съгласен - уволняваме го и го записваме обратно - да гласува, като е толкова ербап.
Някой друг?
Уха - пенсионерите! Те пък са хептен зависими от държавата и осигурителния й институт! Да не говорим, че при тях грубо се нарушава и правилото, че купуването и продаването на гласове е престъпление. На тия, дето си продават гласовете, им кихват по петдесетачка хонорар еднократно, пък и избори не всяка година има понякога. На пенсионерите - всяка година по четиридесет на Коледа и Великден! Това ако не е покупка на гласове в особено големи размери - заплюйте ме!
Зачеркваме и пенсионерите от списъците!
Някой друг?
Ами, да - безработните и тия, на социалните помощи. Тях всички са ги зачеркнали отвсякъде, един списък повече без тях - бълха ги ухапала!
Разбира се, и бизнесмените, увиснали на държавни поръчки, автоматически трябва да отпаднат. С което решаваме и проблема с корпоративния вот - те, като се обидят на държавата, ще забранят на работниците си да гласуват - с обещанието, че ако не гласуват, ще им пуснат кренвирши в магазина, където пазаруват с купони, които пък получават вместо заплата. И проблемът ще изчезне сякаш никога не го е имало.
И така - докато в избирателните списъци останат само членовете на управителните органи на партиите.
Е, тогава ще дойде мигът на истината!
За да печелят изборите, партиите ще трябва да си раздуят щатовете на централните комитети, управителните съвети, национални сборища и както още там се наричат ония, които получават заплата само от своята партия - да се борят за онова, което за пред хората се нарича кауза, а за пред данъчните - общ доход.
Малките партии ще изчезнат по икономически причини - няма да могат да си позволят да плащат заплати на чак толкова много хора. Големите - ще се раздуят така, че в един момент все някоя ще закъса дотам, че да се принуди да бръкне в държавната субсидия, за която дотогава ще твърди, че я дарява за благотворителни цели. И в тоя момент светкавично ще изчезне от списъците и политиката, защото ще попадне в държавна зависимост!
Една по една - докато остане само една-единствена политическа сила, която да сбъдне мечтата на идиота - цялата власт - само за нас! Държавата - това сме ние!
И - хоп! Капанчето ще щракне! Щом като сте партия-държава - къш! Хем свързани лица, хем зависими!
И като започнем да пресмятаме колко сме икономисали от бюджета - толкова милиона - за избори, толкова - за подкупи, толкова - за партийни субсидии, толкова - за глупости, ще стигнем до заключението, че с тия икономии всички заедно ще можем да излезем в безсрочен платен отпуск, да отидем на море, да ядем цаца в пластмасова чинийка и пием бира направо от шишето, чак докато ни писне.
Така си е - демокрацията е като морето - много взема, но понякога и много дава!
(ПП. "После" - или много дави...)