България проведе най-непредсказуемите избори за Народно събрание в посткомунистическата си история, които на практика няма да променят нищо. ГЕРБ спечели изборите, но с най-малката разлика пред БСП досега - около 4%. БСП не успя да реализира възхода си след президентските избори. В парламента влизат със сигурност ДПС, "Обединените патриоти" и "Воля". "Реформаторският блок-Глас народен" е на ръба. Квадратчето "Не подкрепям никого" бе предпочетено от 2.8-2.9%.

За да бъде формирано правителство, ще е нужна поне трипартийна коалиция. ГЕРБ ще се нуждае от помощта на "Обединените патриоти" и на "Воля" или Реформаторския блок, ако влезе. Това означава, че следващото правителство ще бъде почти същото като кабинета "Борисов-2". В същата ситуация е и БСП, ако ГЕРБ не успее да състави кабинет и ако соцлидерът Корнелия Нинова удържи на думата си да не се коалира с ДПС и с партията на Бойко Борисов.

Правителството и парламентът не би трябвало да имат дълъг живот, ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов удържи властта и спази обещанието си партията му да пребивава в парламента само с една цел - да промени Изборния кодекс според резултатите от референдума. Според него след това парламентът трябва да се саморазпусне, за да се проведат избори според волята на народа. На проведения миналата година референдум с огромно мнозинство бяха подкрепени идеите за мажоритарни избори, намаляване на партийната субсидия на 1 лв. и задължително гласуване. "Ние ще настояваме за това, колкото и да се правят другите, че референдум не е имало и 2.5 млн. българи не са гласували за това. Да са мислили преди това", заяви нееднократно Борисов по време на кампанията.

Цял ден основните социологически агенции даваха разнопосочни резултати, от които ставаше ясно, че има спор за първото място - между ГЕРБ и БСП, че върви битка за третото място - между "Обединените патриоти" и ДПС, както и за петото място - между "Воля" и "Реформаторски блок-Глас народен". До последно не бе ясно колко партии влизат в 44-тото НС - 5 или 6.

"Алфа рисърч" прогнозира 32.2% за ГЕРБ срещу 28% за БСП, 9.7% за ДПС, Обединените патриоти - 9.5%, "Воля" 5.1% и 4% за "Реформаторския блок-Глас народен". "Галъп" даде сходни резултати: ГЕРБ печели с 32.8%, а БСП остава с 28.4%. Трета в класирането на "Галъп" е коалицията на "Обединените патриоти" - 8.8%, а ДПС са четвърти със 7.8%. Според "Галъп" "Воля" влиза с 4.6%, но Реформаторският блок остава под чертата. И двете агенции направиха уговорките, че резултатът на "Реформаторски блок-Глас народен" е най-спорен и до последния момент няма да е ясно дали те са в парламента. "Обединените патриоти" и "Воля" определиха резултата си като разочароващ.

Вотът между двете спорещи партии ДПС и ДОСТ показа категорична победа на партията на Ахмед Доган. За това допринесе както ограничението на секциите в Турция до 35, така и указанието на ЦИК декларациите, че няма да се гласува на друго място, да се попълват само пред член на СИК.

Според прогнозата на социолозите в следващия парламент ГЕРБ ще има 86-88 депутати, 75-77 ще са депутатите на БСП, а Патриотите вземат 25-27 места - колкото и ДПС. "Воля" ще има 13-15, а ако влязат Реформаторите, ще имат 10-11 депутатски места.

През целия ден избирателната активност не надвиши активността от последните два парламентарни вота - през 2013 и 2014 г., и в края на изборния ден финишира около 50%.

Към 17 часа зад граница бяха гласували 75 хил. души, от които в Турция упражниха правото си на глас 23 700 гласа. Изборният процес в една от секциите в Бурса бе спрян за около 10 минути, след като гневни избиратели нахлуха в секцията и повалиха полицай, който се грижеше за реда. Гласовете от чужбина биха могли да променят най-вече резултата на ДПС, ДОСТ, "Реформаторския блок" и "Да, България", която според "Галъп" има 3.9%. Един процент при тази избирателна активност е около 35 000 гласа.

Сигналите за нередности бяха 2 пъти повече от обичайните, констатира главният прокурор Сотир Цацаров.