Тая сутрин котката ми се държи особено. Обикновено скача в кревата и се опитва да се набута на топло под завивката, като мърка корумпиращо - в смисъл, ей, стопанино любим, дай да си помъркаме заедно, пък после ще бръкнеш в долапа и ще извадиш нещо за гризкане. Днес - седи в креслото отсреща и ме гледа мръсно.

Виж какво, котке, казах, съчувствам ти, пролет е, птички пеят, котаци вият отвън, знам какво си мислиш, но без една малка докторска намеса няма да те пусна навън. И посегнах да я погаля, а тя сви уши назад и ми изсъска на чист английски "фъкю". С лек акцент, разбира се, но за котка доста разбираемо!

Ти на кого викаш тъй, ма, същество любимо, рекох, а тя се фръцна, обърна ми опашка и излезе през прозореца да дири приключения по покривите.

Като съм й излишен, и тя ми е излишна, реших да не се трогвам особено и полазих към кухнята, където знаех, че освен двата кренвирша в хладилника ще намеря и другото си любимо същество. Кренвиршите бяха изядени, а любимото същество ме гледаше по съвсем котешки начин и ми зададе въпроса за какво съм му, при положение че в хладилника вече няма два кренвирша, а от борсата са ме отписали безвъзвратно. Опитах да й река нещо за чувства, но ме контрира с икономически аргументи, които хич не бяха за пренебрегване. Не бях подозирал, че ям толкова много.

Като съм й излишен, и тя ми е излишна, реших да не се трогвам особено, нахлузих патъците и тръгнах да видя има ли нещо интересно по улиците.

По улиците ходеха хора и котки и ме гледаха мръсно, досущ като моята. Специалист по езика на тялото и котките би превел тоя поглед като настойчив въпрос - от какъв зор и тоя ходи по белия свят, та се пречка пред нашия устрем по тротоара. Стана ми малко обидно, но реших, че щом съм им излишен, и те ще са ми излишни, важното е да не се блъскат в мен.

И както си вървях, съвсем не обиден на никого, ме блъсна! Не човек, кола ме блъсна, но от колата излезе човек, хвана се за главата и взе да ме пита къде съм си оставил очилата, какво търся насред улицата, когато той минава и дали може да се запознае с майка ми по-отблизо. Тъкмо да му река на чист английски, че хич не ми е изтрябвал и в момента ми е абсолютно излишен, и го разпознах - и изведнъж усетих, че точно от тоя човек имам нужда сега.

Здрасти, рекох, помните ли преди месец как се гушкахме с вас, и как настоявахте да се снимате с мен? Имаше ни даже във вестниците!

Оня ме загледа странно и каза, че той не гушка хора с панталони, че е против тия, дето се гушкат, и че ако му дадат властта в ръцете, ще видят те, само на гушещи ще станат.

Ами нали ви дадох тая власт, рекох, тогава точно това обещавахте с компанията, и някой лев отгоре обещавахте, и хубавини всякакви...

Оня малко се сконфузи и рече, че сложните коалиционни отношения налагат известни корекции в първоначалните планове, но те са само в интереса на стабилността и просперитета.

Какъв просперитет, възразих, изядоха ми кренвиршите, докато спя, котката ме гледа накриво, жената ме гони, че съм й излишен, сега и вие се правите, че не се познаваме - аз вестника го пазя, имам доказателства!

Вижте, казва оня, аз бързам, важни държавни дела, ако нямате още нищо счупено, дръпнете се, да не получите нещо такова, може и да сме се гушкали преди месец, но сега кой откъде е, ние с партньорите се разбрахме четири години да не търсим такива като вас, защото ще е излишно.

А, викнах, значи сега вече и излишни станахме, така ли? Когато ни наричахте народ, бяхме нелишни, сега - вече не сме народ, и излишни! Като е така - и вие хич не сте ми изтрябвали - вие всичките, и особено ти, сте ми абсолютно и окончателно, без право на замяна, излишни!

Човекът изръмжа нещо, качи се в колата и отбръмча, аз се прибрах да си закърпя скъсаното на дънките. Котката се беше прибрала и ме гледаше мрачно, явно навън не й се беше отворил парашутът. Фъкю, изпреварих я, ако ще си говорим на чужди езици и няма да се разбираме, то си е твой избор. Но за доза валериан и нещо в паничката ще трябва да си търсиш друг, щото вече всичките сте ми излишни.

Котката гузно рече мяу и взе да се отърква в крачолите ми, явно периодът на излишност ми беше преминал.

Пък аз преместих квадратчето на календара с една дата напред - тия четири години бързо ще минат, тогава ще видим кой на кого е излишен.