|
| Калин Донков |
Като подмятането за паралелната държава
Обявяват я тази паралелна държава, дори таксата й казват - десет милиарда годишно. Ще ги измъкнат от ръцете на врага, ще ги върнат на народа. Българинът, макар и недоверчив, е готов да приеме. Има опит и преди, колкото и еднопланов да беше животът, накрая се оказа, че в резултат имало построена още една България. А ако пресметнеш пък колко Българии се откраднаха тук за четвърт век! Чет нямат. Така че паралелна България и сега със сигурност има. Само че там ли е, дето ни я сочат? И само тя ли е?
Ще ви досадя, ако и аз ви преразкажа сюжета за двете деца от Родопите, които в костеливата прегръдка на мизерията се грижат за болните си родители. Храбри, предани, героични братче и сестриче, издигнали съзнанието за семейство и синовното чувство до нива, които обществото ни като цяло отдавна не изповядва. Днес тяхната съдба и всекидневието им ни звучат като някаква легенда. Необикновена, приказна... родопска легенда. Селцето, съучениците и техните родители подкрепят двете деца с малкото, което успяват да откъснат от собствената си бедност. Директорката на училището, учителките им купуват купоните за храна. Това са български селски учителки, оскъдно заплатени, но чисти и извисени в дълга си. Те се борят това семейство да не бъде разпиляно от грижата на държавата - ако тази грижа се събуди. Те знаят значението на ценностите, подкрепят ги и ги отстояват. От думите им, които стигат до нас, научаваме, че го правят осъзнато, разбират съдбовността на онова, което вършат. Както повечето от нас, и тези жени са убедени, че там, където официалната ни държава отсъства, трябва да се намесим "паралелно" и да помогнем, да поправим, да спасим.
Неотдавна имаше страсти около подкрепата за човек, отстъпил на едно дете реда си за трансплантация на бъбрек. Угасна токът в "Младост"2, не можах да потърся банковата сметка в интернет, на другия ден се оказа, че парите са събрани. Изпитах гордост за всички, които се бяха притекли, повярвах, че сме живи, силни и непобедими. После мистификацията се разбрида, болният беше послъгал, домъчня ми и малко се засрамих за въодушевлението си. Вина изпитах, едва ли не, загдето съм се "хванал". Трябваше събеседник от кафенето, възрастен кофражист от кариерата, да ми отвори очите: и в този случай хората са действали мъжествено и щедро. Не са виновни, че някой е изхитрувал, те са скочили да спасят дори хитреца. Приложили са състрадание и съвест и... дано да са го спасили.
Няма да ви претрупвам с доказателства.
Такива "паралелни" жестове българите правим всеки ден.
За подслон, за лекарства, за операции и трансплантации, за възстановявания и стенописвания - това го научаваме. Не узнаваме за хиляди невероятни жестове, които се извършват в тишина, далече от обективи и от микрофони. Но те също отекват в своята среда, наместват ценностите, оголват ги, претеглят ги. Макар и "паралелни" те променят човешки съдби, спасяват или осмислят не един живот, създават или връщат радости, упования и вяра. Това е "паралелната" България, не съм сигурен дори, че границите й съвпадат с тези на официалната. Защото тя се простира и там, където другата, онази, която издава паспорти и приема данъци, отсъства. Това на българина не му е за първи път.
Избягваме да си спомняме, че извън трите български държави, в които сме извървели пътя си през историята, има и още една, в която сме пребивавали близо пет века. Османската империя не е била наша държава, но ние сме били нейни. Животът на поколенията българи е протичал по нейните закони, с нейните тегоби и по нейната воля.
А освен това - и паралелно
Паралелно сме строили църкви и сме отваряли училища. Паралелно сме преписвали жития, евангелия и истории. Паралелно сме отваряли чаркове и тъкачници. Паралелно сме въоръжавали чети и съзаклятия. Дори великото Българско възраждане се е състояло не по угодата или с помощта на държавата, а против волята й, зад гърба й. И разбира се, над всичко, онази паралелна "непревземаема държава на духа" - по думите на един велик мислител и българист*. Така че имаме опита. Имаме и традицията. Не ни е първица...
За паралелната държава всички ще излезем прави. Нищо че я виждаме различно. Аз харесвам моята. И вярвам в нея. Остава неизвестно има ли в нея един народ, паралелен на видимия. Но това ще остане тайна до деня, когато единият от тях ще спаси другия...
-------------
*Академик Дмитрий Лихачов
|
| ----------------- |
