|
| *** |
То и няма особено значение как ще се нарече новият държавен строй. Най-коректно би било да се казва ердоганиат - след референдума в Турция цялата власт се съсредоточва в ръцете на Ердоган; негов заместник вече не е шефът на парламента, а вицепрезидентът, който се избира лично от президента. Правомощията на президента са такива, че може да си сътвори парламент като Господ - по свой образ и подобие.
Генерална промяна е и това, че позицията на министър-председател отпада като излишна. Президентът ще си е премиер и Chief executive officer.
И затова е особено мило да прочетеш в "Стандарт": "Турският премиер поздрави Борисов".
Турският премиер е една женица, която подготви страната за референдума на Ердоган, с което фактически се освободи от отговорност - просто се заличава нейното работно място, а функциите й по длъжностна характеристика се поемат от президента.
Ама много е сладко все пак, нека прочетем какво пише в "Стандарт" и да приветстваме мозъчната дейност като такава:
"По време на телефонния разговор Бинали Йълдъръм (премиерката, която си закри поста, б.р.) поздрави Бойко Борисов за важната изборна победа и заяви надеждата си, че скоро ще бъде сформирано работещо и стабилно българско правителство".
Всъщност що да не се поздравяват?
Те са един вид колеги: каквото им поиска Ердоган - дават. Ердоган иска да разкара премиера - помолва съответния човек да се самопремахне и той го прави. Иска от Бойко Борисов гюленисти или набедени за такива - ББ му ги поднася, вързани със синя панделка. Иска от гърците същото - греда.
Учудени сме, че в Турция все още официално не се преследват кемалисти?
***
Съдебната система в Турция започва да добива шишоидни черти - президентът сам ще си назначава най-важните прокурори и съдии, а които не ги назначава той, се избират от парламента, който вече казахме как се съставя - както каже султанът.
***
Тука се радваме, че българските турци гласуваха повече с НЕ на референдума. Но на какво точно се радваме? Това единствено показва, че съответната общност още е под влиянието на Доган и резонира морфически, независимо от вида избори - гласуват, както им каже този, който се е нагърбил да мисли и консумира и вместо тях. Не сме сигурни доколко това е добро или лошо за България. Ролята на Доган вече е малко като на диктаторите в Азия и Африка, които никой не харесва, защото са безчувствени сатрапи. Но отстраняването им води до такъв вакуум, че настава истинско мазало и човек почва да се озърта - абе къде са Кадафи и Саддам да турят малко ред!
Кадафи и Саддам си почиват от житейските бури там, където един ден ще отидем всички. Само дето не сме били диктатори.
***
Турците в Европа обаче масово подкрепиха султанския проект и гласуваха с "Да, Ердоган". Това пък е показателно за дълбочината и качеството на интеграционния процес в Европа. Явно турците в Германия, Холандия и пр. са дотолкова силно интегрирани в европейските ценности, че искат да ги обогатят със съкровищата на Ориента!